---

29 ноември 1858 г. В Истанбул умира българският възрожденец Константин Фотинов. Автор е на втората българска книга по география – „Общое землеописание”. В нея дава сведения за моретата и океаните.

29 ноември 1910 г. В Пенза, Русия, е роден Константин С. Бадигин, известен полярен изследовател. Командвал е ледоразбивача „Геворгий Седов” по време на знаменития му дрейф в Северния ледовит океан, продължил 812 дни и дал на науката много знания за Севера.

Константин Бадигин

29 ноември 1915 г. Немската подводница UC-13 в продължение на две денонощия патрулирала по черноморското крайбрежие на Турция. Непрекъснатият 11-балов щорм я принуждавал да държи затворени входните люкове дори и когато се намирала в надводно положение. На 29 ноември силна вълна изхвърлила сравнително неголямата подводница на брега край естуара на река Сакария, където била изоставена от екипажа си, а по-късно разстреляна от руски миноносци.

29 ноември 1944 г. Американската подводница SS Аrcerfish, с командир Джоузеф Инрайт, потопила във Вътрешнояпонско море японския суперсамолетоносач "Shinano". 1435 човека загиват, 1080 са спасени и портрета на императора.

За потопяването на самолетоносача Джоузеф Инрайт е удостоен с Кръст на ВМС на САЩ, а "Shinano" е най-големият кораб потопен по време на Втората световна война.

 

 

---

28 ноември 1520 г. След 38-дневно плаване в неизвестни води (Магелановия проток) три от корабите на Фернандо Магелан навлезли в океана, който по-късно нарекли Тихи океан.

Фернандо Магелан

28 ноември 1605 г. От Бантам, западна Ява, към предполагаемия Южен континент се отправил пинасът „Дрейфкен” (гълъбче) на холандския мореплавател Уилям Янсзон. След като обиколил островните групи Кай и Ару, югозападния бряг на Нова Гвинея, остров Колепом и пресякъл централната част на Арафурско море, той се натъкнал на западната част на остров Йорк. Това е първото документално доказателство за стъпване на европеец в Австралия.

Уилям Янсзон

---

27 ноември 1498 г. Втората експедиция на Христофор Колумб до Новия свят спира на о. Еспаньола (дн. Хаити) при основания от него в първото му плаване форт Навидад. Фортът обаче се оказва напълно разрушен. А неговите обитатели – избити. Колумб изгражда нов форт – Изабела, наречен на името на испанската кралица, и изпраща във вътрешността на острова малък разузнавателен отряд под командването на Алонсо де Охеда. Той установява, че островът е гъсто населен и разполага с богати находища от злато. Колумб решава да колонизира Еспаньола и това е първият акт на заробване на местното население от испанците.

форт Навидад

27 ноември 1530 г. Отрядът на испанския конквистадор Франсиско Писаро отплавал от Панама с 3 кораба, за да завладее богатата държава на инките. В този и следващите походи на Писаро взели участие братята му Ернандо, Хуан и Гонсало. Между съдружниците на испанския авантюрист били още неговият земляк Диего Алмагро и губернаторът на Средна Америка – Авила. Експедицията проникнала във вътрешността на Перу и основала през 1535 г. близо до морето град Лима. Завладените земи били присъединени към испанската корона и през 1544 г. провъзгласени за „вицекралство Перу”.

Франсиско Писаро

27 ноември 1703 г. Край плитчините Гудуин загинала английска ескадра под командването на адмирал Бюмонт. Тринадесет първокласни кораба били закотвени край град Дил, Англия. Южен щорм ги откъснал от котвите и ги изхвърлил на плитчината. Англия загубила 3000 отбрани моряци и едни от най-добрите си кораби – „Стърлинг Касъл”, „Ресторейшън”, „Мери”, „Нортъмбърланд” и др. Спасили се едва 80 човека.

27 ноември 1919 г. В Париж българският министър-председател Александър Стамболийски подписва крайно унизителния за България Ньойски договор, наложен от страните-победителки в Първата световна война. Неговите клаузи нанасят тежък удар и на военноморския ни флот. На България се забранява да притежава подводници, морска авиация и надводни кораби. Наличните торпедоносци са разоръжени, патрулните катери са превърнати в морска гранична полиция, крайцерът „Надежда” е задържан от съглашенското командване и никога повече не се завръща в България. Разформировани са военноморския арсенал и ремонтната работилница в Русе, а търговските ни кораби са реквизирани и т.н.. Фактически българският флот престава да съществува.

Александър Стамболийски

27 ноември 1942 г. Екипажите на френските кораби, базирани в Тулон, ги потопяват, за да не попаднат в ръцете на германците, които по това време окупират Южна Франция.

Потапянето на френските кораби

27 ноември 1985 г. При подхождане към Босфора в гъста мъгла съветския военен учебен кораб Хасан протаранил и потопил случайно пресичащия курса му турски раакетен катер "Мелтен" (германска постройка тип "Ягуар", ). Форщевенът на турския катер бил разрязан наполовина и потънала, а част от екипажа загинала. "Хасан" бил арестуван от турските власти, но разследването показало вината на турския командир.

военен учебен кораб "Хасан"

 

---

26 ноември 1898 г. Американският колесен пътнически параход Portland потънал по време на щорм край нос Код, Масачусетс. Загинали всичките 157 човека, които се намирали на борда на кораба.

пътнически параход "Portland"

26 ноември 1907 г. Турският параход Kaptan потънал по време на щорм в Северно море. Загинали 110 човека. 

26 ноември 1914 г. Британският броненосец Bulwark се взривил в Ширнес при товарене на боеприпаси и потънал. Загинали 738 човека.

броненосец "Bulwark"

26 ноември 1916 г. Фернският броненосец Suffren бил торпилиран от германската подводница U-52, взривил се и мигновено потънал заедно с целия си екипаж.

броненосец "Suffren"

26 ноември 1916 г. Българската Дунавска речна полиция получава и стъкмява за служба пленения румънски кораб „Тереза”, преименуван в „Оряхово”.

Форщевенът на „Шалом” се врязъл в корпуса на „Столт Дагали” и разсякъл танкера на две. Кърмовата част, в която се намирало машинното отделение, потънала след няколко минути, а носовата – с дължина почти 100 м – останала на вода. На свой ред лайнерът също получил значителни повреди в носовата част. При сблъсъка 33-а норвежки моряци били изхвърлени в морето. Загинали 14 човека, намиращи се в кърмовата част на танкера, а петима човека изчезнали безследно.

лайнер "Shalom"    Носовата пробойна на "Shalom"     танкер "Stolt Dagali"

---

25 ноември 1497 г. Ескадрата на Вашку да Гама хвърля котва в залива Сан Браж (дн. Мосъл бей) на южноафриканския бряг. Там португалците поставят първият си падран (стълбове, с които се отбелязвало докъде са стигнали експедициите за завладяването на Африка).

Вашку да Гама

25 ноември 1919 г. Руският линеен кораб Полтава загива в резултат на силен пожар. Впоследствие не е възстановен. През 1925 г. бил частично демонтиран и разоръжен за възстановяване на еднотипните му кораби.

25 ноември 1941 г. Германската подводница U-331, под командването на капитан-лейтенант Ханс-Дитрих Фрайхер фон Тисенхаузен, потопила край бреговете на Либия английския линеен кораб Barham.

линеен кораб "Barham"    капитан-лейтенант Ханс-Дитрих Фрайхер фон Тисенхаузен

25 ноември 1953 г. Завършило първото прекосяване на Атлантическия океан от сама жена. 38-годишната английска журналистка Ен Дейвисън с яхтата си „Щастливата Ана” (бермудски шлюп с велботна кърма, дълъг 6,5 м) достигнала до Ню Йорк. Плаването било много продължително. Дейвисън отплавала от Плимут, Англия, на 20 ноември 1952 г., но направила две продължителни спирания на Канарските острови и остров Доминика от групата на Британските Антилски острови.
 

---

24 ноември 1642 г. Холандският мореплавател Абел Янзсон Тасман достига до неизвестен дотогава бряг и му дава името на губернатора на Холандска Индия Ван Димен. По-късно се установява, че това е остров, който през 1853 г. справедливо е наречен на своя откривател – Тасмания.

Абел Янзсон Тасман

24 ноември 1787 г. Руският хидрограф Гавраил Александрович Саричев завършва изследването на Охотско море, като стига при днешния град Иркутск при горното течение на р. Лена. Наблюденията си от експедицията, продължила две години, описва в книгата „Пътешествие на флота на капитан Саричев по североизточните части на Сибир, Ледовития океан и Източния океан”. Книгата излиза от печат през 1802 г. с атлас и е образец на руската пътеписна литература от първата половина на ХІХ век.

24 ноември 1880 г. Френският параход Онкъл Джозеф (823 рег. т), пътуващ под командването на капитан Лаком към Марсилия, бил потопен от налетелия го през нощта италиански параход Ортилия (1853 рег. т), който се движел на пълен ход. „Онкъл Джозеф” се задържал на водата само 8 минути, спасили се само тези, които успели да се прехвърлят на палубата на другия параход. Броят на жертвите на тази катастрофа бил 215 човека, а причините за нея са неспазване на правилата за разминаване.

24 ноември 1899 г. В руския печат се появила статията „Багдат и Бургас”, обосноваваща предложението „да се създаде една „наблюдателна база” от руски войски в Бургас, чието пристанище да било служело и за местопребиваването на Черноморската флота. По тоя начин Русия щяла да парализира съвсем изгодите за Турция от железницата Коня – Багдат – Басра... заемането на Бургас могло да стане със съгласието на българското правителство, тъй като Бургас не щял да бъде зает като територия, ами само като наблюдателен пункт...”

---

23 ноември 1813 г. В селището Дракино, Костромска област на Русия, е роден Генадий Иванович Невелски, изследовател на Далечния изток. През 1832 г. завършил Морския кадетски корпус, а през 1836 г. – офицерските класове. През 1848 – 1849 г. като капитан на търговския кораб „Байкал” плавал от Кронщат до Петропавловск Камчатски. Описал северните части на остров Сахалин, Сахалинския залив и доказал, че Сахалин е остров, а не полуостров, както се смятало дотогава. Установил, че река Амур е достъпна за морски кораби. Основал град Николаевск на Амур. По-нататъшните му изследвания били прекъснати поради противодействията на петербургската администрация, която през 1856 г. го отзовала в столицата. Починал на 17 април 1876 г. в Санкт Петербург. 

23 ноември 1846 г. Заложен е килът на първия руски военен кораб с гребен винт – ветроходно-парната фрегата „Архимед”. Построена е по проект на Иван Афанасиевич Амосов – един от водещите руски корабостроители, инспектор-корабостроител на Кронщатското пристанище.

ветроходно-парна фрегата "Архимед"

23 ноември 1914 г. Немската подводница U-18, на връщане от разузнаване от Скапа Флоу, налетяла на подводна скала на дълбочина 50 м и получила леки повреди. След 14 часа тя отново се ударила на подводни камъни, които пробили обшивката на здравия корпус. От пробойната нахлула вода. Командирът заповядал да изплават на повърхността. Екипажът напуснал потъващия си кораб и бил пленен от английски моряци (един матрос загинал).

23 ноември 1965 г. Край остров Хог, при преминаване по корабоплавателния канал се сблъскали американският голямотонажен параход America Pilot и малкият танкер Maiumec San. При сблъсъка „Америка Пайлът” със своята носова част се вклинил в левия борд на танкера и се спрял в него. В такова положение ги заварили пристигналите на мястото на катастрофата спасителни съдове. „Мейумек Сан” имал огромна пробойна.
Тъй като съществувала опасност танкерът да потъне, ако корабите бъдат разделени, спасителите с помощта на въжета укрепили корабите един за друг , и в това положение ги повели към пристанището. Буксировката завършила благополучно и тогава провели заключителния етап на спасителната операция – танкерът бил разтоварен и „Майумек Сан” изплавал. Част от повредения му борд излязла над водата. Така опасността от потъване на танкера значително намаляла. Когато разделили корабите „Мейумек Сан” бил отбуксиран на плитко, запушили пробойната му с пластир и го откарали за ремонт.

23 ноември 1980 г. От пристанище Сурабат, близо до Маскат – столицата на султаната Оман, отплавала експедицията „Синдбад” на ирландския мореплавател Тим Севърин. Неговото намерение било да повтори маршрута на Синдбат Моряка от вълшебните приказки на Шехерезада „Хиляда и една нощ”. Седемте плавания, за които тя разказва, имат за основа описанията на древноарабските търговци-мореплаватели за техните пътувания до Островите на подправките и Китай. След добросъвестно изучаване на оскъдните исторически сведения Тим Севърин построил копие на древен арабски кораб. Подобно на оригинала всички негови части били „съшити” с кокосово въже, без да е употребен нито един гвоздей. С този плавателен съд, наречен „Сохор”, Тим успял да осъществи плаването от Оман до Китай. То продължило 8 месеца, но възстановило една легенда и я превърнало от мит в действителност.

Тим Севърин

23 ноември 1998 г. В последното си пътешествие отплава писателят Върбан Стаматов. Роден на 27 май 1924 г. във Велико Търново, Върбан Стаматов завършва гимназиалното си образование във Варна. Тук, след годините на студентството в София, преминава и част от живота му. Работи като редактор в издателство „Георги Бакалов”. В периода 1971 – 1975 г. е председател на варненското дружество на Съюза на българските писатели.
В продължение на няколко десетилетия творчеството му е неразривно свързано с морската тема. Създава романите „Брегът на бедните”, „Островитяни”, „Флагман”, „Голямото горчиво езеро”, „Щурец на полюса”, „Смърт в Лодърдейл” и др., плод на личните му преживявания и наблюдения на моряшкия живот. Към голямата тема за морето и вековните усилия на българина да се приобщи към него писателят се върна отново в една от последните си книги – „Българинът и морето”.

 

---

22 ноември 1594 г. В Плимут умира Мартин Фробишър, известен мореплавател и флотоводец. През 1576 – 1578 г. с две малки шхуни „Габриел” и „Майкъл” и една галера се отправил на експедиция за търсене на Северозападния морски път към Китай и Индия. Открил южното и източното крайбрежие на о. Бафин, наречени по-късно залив Фробишър, но при о. Батчър бил спрян от ледовете. Върнал се в Англия с няколко образеца „черна земя”, както в онези времена наричали рудата. Веднага се разпространил слухът, че е открил огромни залежи от злато. Кралица Елизабет му дала 1000 фунта стерлинги със задачата да организира нова експедиция. Отново стигнал до залива Фробишър и се върнал с 200 тона руда. Кралица Елизабет я обявила за „неизвестен метал” и отново изпратила Фробишър на плаване. Този път мореплавателят докарал в Англия 1300 тона руда. Нищо ценно от нея обаче не могли да извлекат и накрая я изхвърлили в морето. Експедициите на Фробишър не донесли полза на науката, но изиграли огромна роля за пробуждане на интереса към Северозападния морски път. Фробишър остава в историята и като един от ръководителите на английския военен флот от епохата на кралица Елизабет. Заедно с Франсис Дрейк участвал в битката с испанската „Непобедима армада” през 1588 г.

Мартин Фробишър

22 ноември 1643 г. В Руан е роден Рене Робер Кавалие дьо Ла Сал – френски колонизатор и изследовател на Северна Америка. През 1669 г. той открива р. Охайо, а през 1687 г. минава през Големите американски езера и стига до р. Илинойс. През 1681 г. проследява поречието на р. Мисисипи от устието на Илинойс до Мексиканския Залив и обявява целия басейн за френско владение под името Луизиана, наречена така, в чест на френския крал Луи XIV.

Рене Робер Кавалие дьо Ла Сал

 22 ноември 1873 г. Френският лайнер Вил дьо Хавр (5100 peг. т), в тъмна ясна нощ движейки се с 13-възлова скорост, се оказал пред форщевена на английския железен клипер"Лох Ирн" (1200 peг. т). В момента на удара на френския параход рухнали грот и бизанмачтите, убивайки няколко човека и разрушавайки две лодки. Корабът отишъл на дъното след 12 минути. "Лох Ирн" успял да спаси 61 пътници и 26 моряци, останалите 226 човека, намиращи се на борда на парахода, загинали. На другия ден спасените били предадени на американския кораб "Тримантейн".
"Лох Ирн", със силни повреди в носовата част на корпуса, пропускал вода. На 28 ноември екипажът бил принуден да напусне кораба и да търси спасение с лодките, които след няколко дена били забелязани от кораба "Бритиш Куин".

22 ноември 1916 г. Самоубива се Джек Лондон, един от най-ярките писатели от началото на миналия век. Автор е на романите „Мартин Идън”, „Морският вълк”, на сборниците разкази „Жажда за живот”, „Разкази от Южните морета" и др., превърнали се още приживе на писателя в класически образци на световната литературна маринистика.

Джек Лондон

22 ноември 1941 г. През 1941 г. особено безпокойство на британското Адмиралтейство предизвиквали големите загуби на търговски кораби, понесени в резултат на действията на германски рейдери и подводници в района на Фритаун. Командирът на британския крайцер Devonshire, кептън Ричард Оливър, получил заповед да излезе в морето и да търси немските спомагателни крайцери и корабите за снабдяване на подводници. Почти двуседмичното крейсерство отначало не дало никакви резултати. Но на сутринта на 22 ноември 1941 г. корабният разузнавач на крайцера открил на 40 мили по курса на кораба и на около 300-350 мили северозападно от остров Възнесение неизвестен кораб. Оказал се най-удачният вспомагателен крайцер на Кригсмарине Atlantis (Schiff 16 – Raider С), който действайки в Атлантика, Тихия и Индийския океан от 2 април 1940 г. имал на сметката си 22 потопени или пленени кораби с общо водоизместване 145 698 т. В момента на откриването „Атлантис” зареждал с гориво подводницата U-126, незабелязана от пилота на разузнавача. Получавайки в 7,05 часа донесението от разузнавача, капитан Оливер увеличил скоростта на крайцера до 25 възела и в 8,09 получил визуален контакт. В 8,15 немците, най-накрая, забелязвайки „Девоншир”, прекратили предаването на гориво и на пълен ход започнали да се изтеглят от района. Това предизвикало подозрението на командира на крайцера и в 8,20 отново бил пуснат „Walrus”, който скоро доложил за изоставен на мястото моторен катер, големи петна гориво и бурун на повърхността на океана, което позволило да се предполага за неотдавнашното потапяне на зареждащата се подводница. В 8,37 от дистанция 70 кабелта крайцерът произвел по изтеглящия се кораб два изстрела от оръдията от универсалния калибър по носа му вляво и в дясно, заповядвайки му да спре. Обаче рейдерът предал по радиото с открит текст сигнал за тревога (RRR - атака срещу кораба от военен кораб на противника), представяйки се за холандския кораб „Polyphemus”, и продължил хода си на юг. Непознаването на секретната позивна на холандския кораб и правилната структура на действащите в този момент сигнали (в подобни ситуации отдавна се използвал сигналът RRRR) усилило подозренията на командира на крайцера, който пък запитал командването за предполагаемото местонахождение на „Полифемус”. В очакване на отговор от Фритаун „Девоншир”, имайки явно преимущество в скорост, не намалял дистанцията от неизвестния кораб, следвайки го и продължавайки „изследването” на мнимия холандец от въздуха. Скоро с помощта на корабния самолет се разкрили разлики в конструкциите на двата кораба: „Полифемус” имал кърма с отвор, а рейдерът – крайцерска. Едновременно капитан Оливер получил информация от командването на военноморските сили в Южния Атлантик, че в района не може да има никакви холандски съдове. От този момент „Атлантис” бил обречен. В 9,35 от дистанция 100 кабелта „Девоншир” открил огън от главния калибър, а в 10,14 горящият съд потънал вследствие на вътрешни взривове. Веднага след потапянето на рейдера английският крайцер, заради опасения от подводна атака (за наличието на подводница в района нееднократно донасял пилота на корабния разузнавач), бързо се отдалечил от мястото на боя, без да се заема със спасяването на немския екипаж. С това се заела U-126, която по време на боя безуспешно се опитвала да излезе на позиция за атака. Спасените от „Атлантис” били предадени на германския снабдителен кораб за подводници „Python”.

Atlantis (Schiff 16 – Raider С)

22 ноември 1972 г. Самолет Як-38М изпълнява „пълен профил” от палубата на противолодъчния крайцер „Москва”. Този ден се смята за рожденден на палубната авиация на Русия.

Самолет Як-38М

21 ноември 1957 г. Във Варна, в съседство с Военноморския музей, официално е открит музеят на българската военноморска слава, корабът-герой „Дръзки”.

корабът-герой „Дръзки”

 

---

20 ноември 1555 г. В Москва е подписана търговска спогодба между Русия и Англия. С нея англичаните получават свободен достъп до руските пристанища.

20 ноември 1759 г. В залива Киберон се срещат френският флот, командван от маршал Дьо Конфлан, и английска армада, предвождана от адмирал Хоук. Битката се оказва съдбоносна за французите. Те изгубили 5 линейни кораба и се принудили да търсят спасение в устието на малката река Вилен. Пред опасността да попадне в английски плен Дьо Конфлан трябвало да изостави кораба си и да търси спасение на брега. През следващите дни англичаните разрушили всички транспортни и десантни кораби на французите и окончателно провалили плановете им да нахлуят в Англия. Франция била и лишена от възможността да подкрепя презморските си територии, а англичаните затвърдили превъзходството си на море.

20 ноември 1770 г. При устието на р. Чърчил в залива Хъдсън от своето първо пътешествие в земите на днешна Северна Канада се завърнал Самюъл Хърн, търговски агент на компанията „Хъдсънов залив”. По време на това пътуване той открил река Дюбонт и едноименното езеро.

20 ноември 1820 г. Американският китобоен кораб Есекс бил нападнат близо до екватора от кашалот, който успял да го потопи. Този инцидент станал идея и основа за популярния в цял свят роман на Хърман Мелвил – „Моби Дик или Белия кит” (1851 г.).

кораб "Essex"

  

---

19 ноември 1711 г. Роден е Михаил Ломоносов, руски учен енциклопедист, първият руски академик, основател на Московския университет, географ и историк, поет и художник, почетен член на Шведската и Болонската академия на науките. Значително място в неговото огромно научно дело заемат морските изследвания, на теорията и практиката на които посвещава някои от най-комплексните си разработки.
През 1759 г. в книгата „Разсъждения за голямата точност на морския път” обосновава редица нови астрономически методи за определяне на положението на плавателните съдове в морето и предлага нови навигационни инструменти за тяхното прилагане. През 1762 – 1763 г. обосновава политическото и стопанското значение на усвояването на Северния морски път. Обобщава опита на Камчатските експедиции и предлага проект за изследване на арктическите морета.
Проучва и класифицира морските ледове, създава теорията за дрейфа на ледовете в Северния ледовит океан, потвърдена впоследствие от полярните изследователи. Ломоносов предсказва формата на изобщо неизследвания дотогава северен бряг на Америка и съставя примерна карта, която в общи линии се оказва съвсем близка до неговата реална конфигурация. Подготвя и обучава за работа със създадените от него инструменти навигаторите на експедицията на Василий Чичагов до Шпицберген. Участва и в създаването на първия руски атлас. Умира на 15 април 1765 г.

Михаил Ломоносов

19 ноември 1887 г. Холандският лайнер Схолтен, под командването на капитан Таат, извършвал рейс от Ротердам за Ню Йорк. На кораба се намирали 156 емигранти и 54-членен екипаж. Около 10 часа вечерта "Схолтен" се намирал на 4 мили от Дувър. Над морето се носела мъгла, заради която от мостика на холандския лайнер не успели да видят стоящият близо до адмиралтейския пирс на котва без светлини английски въглищар "Роза Мери". "Схолтен", не успял да отвърне от курса си, и ударил своята дясна скула в форщевена на въглищаря и получил пробойна с ширина 3 м. Опитите да се източва водата се оказали безрезултатни: лайнерът потънал след 20 минути. Поради силния крен и диферент към носа се оказало невъзможно да се спуснат спасителните лодки. Макар на пасажерите своевременно да били раздадени спасителни жилетки, се удавили 132-ма човека.

лайнер "Scholten"

19 ноември 1905 г. По време на буря германският параход Хилда се разбива в подводни скали край френския остров Сен Мало. От 128-те души на борда му оцелява сами един пътник.

параход "Hilda"

 

---

18 ноември 1832 г. В Хелзинки е роден Нилс Адолф Ерик Норденшелд, член на Стокхолмската академия на науките. Участва в експедиции и сам ръководи такива до архипелага Шпицберген. Осъществява две плавания по р. Енисей. През 1878 г. щурмува Североизточния морски път. Прониква в Карско море, заобикаля най-северната точка на Азия – н. Челюскин, презимува на Чукотка и през лятото на следващата година стига до Беринговия проток. Продължава околосветската си обиколка и през април 1880 г. се завръща в Стокхолм. Умира на 12 август 1901 г. в селцето Далбю, Швеция.

18 ноември 1853 г. Руска ескадра под командването на адмирал Павел Степанович Нахимов блокира и напада в Синопския залив намиращата се там на котва турска флотилия. Това е първото голямо морско сражение през Кримската война (1853 – 1856 г.). Въпреки, че оказва отчаяната съпротива , турският флот е напълно разгромен. Губи 15 кораба и дава 3000 убити и ранени от общо 4500 корабен състав. Сред пленените е и самият командващ турските сили капудан Осман паша. Руснаците дават само 37 убити и 235 ранени, без да загубят нито един кораб. Синопският бой е последното голямо морско сражение от епохата на ветроходните кораби. В него за първи път, при това успешно, били използвани оръдейни гранати. Ефектът от техните попадения ускорил прехода към строителството на броненосни кораби.

18 ноември 1855 г. Дейвид Ливингстън открива водопада Виктория на река Замбези.

водопад Виктория

18 ноември 1898 г. Във водите пред княжеския дворец „Евксиноград” край Варна застава на котва новопостроеният в Бордо български учебен крайцер „Надежда”. Веднага той е посетен от княз Фердинант и неговата свита. След това крайцерът отплава за Бургас, където става тържественото му освещаване и включване в състава на българския военен флот.

учебен крайцер "Надежда"

18 ноември 1903 г. САЩ и Панама подписали договор във Вашингтон, според който САЩ подкрепили искането на Панама да се отдели от Колумбия. В замяна на това Панама предоставила на САЩ зона в Панамския провлак за прокопаване на плавателен канал, както и право за неговото стопанисване и експлоатация. Строежът започнал през 1904 г., първият кораб преминал по Панамския канал на 15 август 1914 г., а официалното откриване станало на 12 юни 1920 г. Неизгодните за Панама клаузи на договора от 1903 г. били отменени едва на 7 септември 1977 г. с подписването на два нови договора за статута на Панамския канал. Според тях Панама постепенно получава правото на управление на канала, като той става нейна пълна собственост на 1 януари 2000 г.

18 ноември 1939 г. Датският лайнер Simon Bolivar попаднал и се взривил на мина, недалеч от Харуич, Англия. Загинали 130 човека.

18 ноември 1942 г. Ескортиращата конвоя ONS-144 норвежка корвета Montbretia K-208 торпилирала и потопила германската подводница U-262. Първото торпедо попаднало в района на мостика на подводницата и убило намиращите се там германци. Тъй като подводницата не потъвала норвежците изстреляли второ торпедо и субмарината бързо отишла на морското дъно. Заедно с нея загинали 45 члена от екипажа й. 25 човека били спасени и вдигнати на борда на норвежката корвета Potentilla K-214 , като двама от тях по-късно починали и били погребани в морето.

корвета "Montbretia" K-208

18 ноември 1945 г. Пет американски самолета Avenger изчезват безследно в района на Бермудския триъгълник. Изпратеният да ги търси спасителен самолет също се изгубва. Загиват общо 27 американски авиатори. Оттогава загадката за тяхното изчезване остава неразгадана.

самолет "Avenger"

  

---

17 ноември 1853 г. Руската параходна фрегата "Владимир", с командир капитан-лейтенант Григорий Бутаков, за първи път в историята на битките между параходи атакувал и пленил турския параход "Перваз-Бахри". Успехът е постигнат благодарение на това, че руският офицер обсипал с артилерийски огън кърмата на турския кораб, където турците нямали оръдия.

капитан-лейтенант Григорий Бутаков   Пленяването на парахода „Перваз-Бахри"

17 ноември 1869 г. След 10-годишно строителство тържествено е открит Суецкият канал. На церемонията присъствали хедивът (управител) на Египет Исмаил Паша, австро-унгарският император Франц-Йосиф І, френската императрица Евгения, представители на кралски фамилии от цяла Европа. Първият кораб, който преминал през канала, бил параходът „Хоук” на английската компания „Бритиш Индиън телеграф къмпъни”.

Откриване на Суецкият канал

17 ноември 1874 г. Английският клипер Cospatrick, пътуващ от Англия към Окланд, Нова Зеландия, загинал от пожар в Индийския океан. От 476 човека, намиращи се на борда му, се спасили едва 3.

клипер "Cospatrick"

17 ноември 1944 г. При охрана на конвой към Сингапур бил потопен японския самолетоносач Shinyo след четири торпедни попадения от американската подводница "Spadefish".

самолетоносач "Shinyo"

17 ноември 1956 г. България се присъединява към Конвенцията за защита на човешкия живот на море.

---

16 ноември 1889 г. Холандският пътнически параход Leerdam (2 796 т), собственост на компанията Холанд-Америка лайн, се сблъскал в Северно море с британския параход Gaw-Quan-Sin. За щастие катастрофата се разминала без човешки жертви.

16 ноември 1918 г. Английският лайнер Otranto (12.124 peг.т), преправен във вспомагателен военен кораб, извършвайки рейс от Америка до Европа, се сблъскал край бреговете на Исландия с лайнера на компанията "P&O" Kashmir (8841 peг. т). От 431 загинали при тази катастрофа 351 били британски военнослужещи. 

16 ноември 1927 г. Влиза в строя самолетоносачът Saratoga (CV-3), най-големият и най-бърз самолетоносач за времето си. Той е петият кораб на ВМС на САЩ с това име. Служи до 1946 г., когато е потопен като опитен кораб при изпитанията на американската атомна бомба на атола Бикини в Тихия океан.

16 ноември 1998 г. Морската ни общественост загубва един от първопроходците на подводното дело и подводния спорт във Варна и България. Хараламби (Хари) Михайлов Амиорков е роден на 1 май 1925 г. в Русе. През 1941 г. постъпва в Морското училище във Варна. През 1945 г. като подофицер участва в разминирането на река Дунав. За разгадаване на устройството и обезвреждане на тип немски мини е награден със съветски орден.
През 1946 г. завършва военноморското си образование и е назначен като офицер в радиоработилницата на ВМС. Изявява се в рационализаторска дейност с военно значение.
Бил е председател на радиодело, по корабомоделизъм и по подводен спорт.
През 1958 г. заедно с Антон Беджев, Николай Гюров и Юрий Дулски е в първата група варненци, обучавани от Иван Джаков в тайните на водолазното дело. През 1958 г. съвместно с Антон Беджев прави първите варненски акваланги. През 1961 г. Хари Амиорков участва в подводната археологическа експедиция под нос Чиракман край Каварна, организирана от Археологическия музей – Варна. През същата година участва в създаването на групата за подводни археологически изследвания към Военноморския музей и в организираната от музея експедиция при нос Калиакра за търсене на останки от битката на руския адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. Активно се включва и в следващите варненски подводни археологически експедиции, съдейства пред командването на ВМС за осигуряването на плавателни съдове. През 1963 г. в съавторство с Антон Беджев издава учебното помагало „Как да си направим съоръжения за подводен спорт”. От 1968 до 1973 г. е редовен участник в републиканските първенства по подводен риболов . През 1967 г. е пенсиониран от флота по силата на разпореждането на Военния отдел на ЦК на БКП „...да се освобождават всички офицери, които преди 9 септември 1944 г. са учили в царските военни училища”.
Хари Амиорков е сред основателите на създадената през 1968 г. във Варна лаборатория по подводни изследвания и океанографски прибори към Института по рибно стопанство и океанография – Варна. Участва в конструирането, построяването и провеждането на подводния експеримент с подводния дом „Шелф-1” през 1970 г. при Маслен нос, а впоследствие и в българо-съветските научни експерименти с подводния дом „Черномор” през 1973 и 1974 г.
През 1973 г. преминава в новосъздадения Институт по океанология при БАН във Варна, където работи до 1990 г. Участва в създаването на образци дълбоководна техника и в провеждането на редица подводни експерименти.
Безкористно предава опита и знанията си на следващите поколения дейци на подводния спорт и подводното дело.
 

---

15 ноември 1518 г. След седеммесечно плаване край бреговете на неизследваните брегове на полуостров Юкатан и Мексиканския залив в Хавана се завърнала експедицията на испанския мореплавател Хуан Грихалва. Тя установила, че Юкатан не е остров, както се смятало дотогава, и изследвала около хиляда километра от бреговата ивица на Мексиканския залив. 

15 ноември 1766 г. От устието на р. Лоара отплава фрегатата „Ла Будьоз” на Луи Антоан де Бугенвил. В това плаване – първа френска околосветска експедиция – Бугенвил открива архипелазите Туамоту и Луизиада, преоткрива Соломоновите острови, посещава Таити, изследва островната група Нови Хебриди и др. Резултатите от тези изследвания Бугенвил описва в публикуваната през 1771 г. книга „Околосветско пътешествие с „Ла Будьоз” и транспорта „Етоал” в 1766 – 1769 г.” 

15 ноември 1815 г. Състоял се първият рейс на първия руски параход Елизавета от Петербург до Кронщат и обратно. Корабът бил построен от английския механик Чарлз Бред, който през 1786 г. пристигнал в Русия и постъпил на руска служба. Корабът имал дървена конструкция, обзаведен с парна машина с мощност 4 к.с. и бордови гребни колела.Целия път параходът преодолял за осем часа и половина. За да изпита скоростта на парахода, командирът на Кронщатското пристанище заповядал с него да се състезава най-добрия гребен катер. Когато гребците действали с пълна сила, те дори изпреварвали парахода и можели на ход да пристават до кораба. 

параход "Елизавета"

15 ноември 1848 г. По време на третата си експедиция, като се движел по средиземноморското крайбрежие, руският пътешественик Пьотър Александрович Чихачов стигнал турския град Анталия. Той нанесъл редица поправки на известните тогава карти на Бофор, Фишер и други изследователи на Мала Азия.

Пьотър Александрович Чихачов

15 ноември 1849 г. Новият параход Louisiana потънал след взрив на котлите край „Гравиер стрийт док”, Нови Орлеан. Загинали 86 човека.

15 ноември 1875 г. Роден е Владимир Александрович Русанов, един от изявените руски изследователи на Арктика. През 1910 г. оглавил научна експедиция до Нова земя. С моторно-ветроходен кораб обиколил цялата островна група. През 1912 г. ръководил експедицията с кораба „Херкулес”, която изследвала архипелага Шпицберген. Изчезнал безследно с целия си екипаж при опит да премине по Северния морски път в Тихия океан. През 1934 г. при западното крайбрежие на полуостров Таймир бил открит дървен стълб с надпис „Херкулес 1913” и някои вещи на експедицията. 

Пьотър Александрович Чихачов

15 ноември 1932 г. В строя постъпил новопостроеният американски тежък крайцер Indianapolis CA-35. Той става известен с участието си в боевете през Втората световна война и награждаването му с бойна звезда. През юни 1944 г. пренася компонентите на атомните бомби, с които са бомбардирани Хирошима и Нагазаки.

крайцер "Indianapolis" CA-35

15 ноември 1935 г. По повод 50-годишнината на Осми приморски полк във Варна е организирано честване на бойната слава на приморци и става освещаването на Портала-паметник на загиналите от тях в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Негов идеен автор е полковник Петър Динеков. Гост на тържеството е НВ Борис ІІІ. Придружен от командващия флота кап. І ранг Иван Вариклечков, царят поздравява войсковите части и заедно с митрополит Симеон собственоръчно открива паметните плочи с имената на 3-те хиляди загинали приморци.

Порталът-паметник на Осми Приморски полк във Варна

15 ноември 1960 г. В морето в първи 66-дневен боен поход излязъл първият американски подводен ракетоносец George Washington (SSBN 598).

подводен ракетоносец "George Washington" (SSBN 598)

15 ноември 1969 г. в Баренцово море (на траверза на нос Териберски) съветската подводница K-19 се сблъскала с американската атомна подводница Gato, опитваща се осъществява следене отблизо на съветския атомоход. И двата кораба получили неголеми повреди.

американската атомна подводница "Gato"

  

---

14 ноември 1667 г. В селището Дединово на р. Ока започва строителството на първенеца на руското корабостроене, тримачтовия ветроход Орел. Имал е водоизместване около 250 тона, 22 топа и 58 души екипаж, в това число 22 матроси и 35 стрелци. Спуснат е на вода през 1668 г., а през 1669 г. е базиран в Астрахан за охрана на руските търговски кораби в Каспийско море. През 1670 г. е пленен от въстаниците на Степан Разин. През следващите години е изоставен да бездейства в един от притоците на р. Волга и никога не е използван по основното си предназначение.

ветроход "Орел"

14 ноември 1765 г. В Ланкастър каунти, Пенсилвания, е роден американският изобретател Робърт Фултън, създател на първия в света практически годен за плаване параход. През 1786 г. се установил в Англия. Увличал се по използването на парата за движение на плавателните съдове. През 1797 г. построил и успешно изпробвал в Париж малка подводница – „Наутилус”, и плаваща мина. През 1803 г. изпитал в р. Сена първия си параход. Неполучил подкрепа в Англия и Франция, той се завърнал в Америка и построил колесния параход „Клермон”, на който монтирал парна машина с мощност 20 к.с. На 8 август 1807 г. този параход извършил първото си плаване по р. Хъдсън, като изминал разстоянието от Ню Йорк до Олбъни.

Робърт Фултън

14 ноември 1803 г. Първата руска околосветска експедиция под ръководството на И. Ф. Крузенщерн с корабите „Надежда” и „Нева” пресякла екватора и навлязла в южното полукълбо. В историята на руския флот това ставало за първи път.

14 (26) ноември 1894 г. В Севастопол е роден Иван Папанин. Става световноизвестен през 1937 г., когато му е възложено ръководството на дрейфуващата в централната част на Арктика полярна станция „Северен полюс-1”. Експедицията продължила 274 дни – от май 1937 до февруари 1938 г. Върху леден блок с площ около 11 км² полярниците проплавали над 2000 км. Историята на експедицията Папанин е описал в книгата си „Животът върху леда”.

Иван Папанин

14 ноември 1897 г. Германски бойни кораби стоварват десант на китайския бряг при пристанище Циндао и го превземат. Претърпелият поражение във войната с Япония (1894 г.) Китай е принуден с договор да отстъпи за 99 години тази област на Германия.

14 ноември 1909 г. Френският параход Scyne потънал след сблъсък с английския параход Onda край Сингапур. Загинали повече от 100 човека.

14 ноември 1942 г. В боевете край Гуадалканал американските линейни кораби Washington и South Dakota потопили японския линеен крайцер Kirishima.

линеен крайцер "Kirishima"    линеен кораб "South Dakota" линеен кораб "Washington"

14 ноември 1943 г. В района на Бермудските острови по време на учение на военноморските сили на САЩ торпедо за малко не улучва линейния кораб Iowa, на борда на който в този момент се е намирал президентът на страната Ф.Д. Рузвелт.

линеен кораб „Айова"

14 ноември 1978 г. В тържествена обстановка е открита фериботната линия Варна – Иличовск. Тя се обслужва от построените в СССР и Югославия фериботи „Героите на Севастопол”, „Героите на Одеса”, „Героите на Шипка” и „Героите на Плевен”. Днес линията е разширена до пристанище Поти (Грузия) и Средиземноморието.

фериботна линия "Варна - Иличовск"

 

---

13 ноември 1460 г. Починал португалският принц Енрике, известен като Енрике Мореплавателя. Имал изключителен принос за португалското настъпление в Африка и в търсенето на морски път към Индия. На нос Сагриш, най-западната точка на Европа, организирал морска академия с астрономическа обсерватория и морска база. Оттам португалските кораби тръгвали към западното крайбрежие на Африка.

13 ноември 1688 г. Холандски флот под командването на Вилхелм Орански отплава от брега на Фландрия по посока на Англия. В състава му са включени 50 линейни, 60 десантни, 200 транспортни кораба, 10 брандера с 12 хиляди войници и 4 хиляди коне. Десантът е стоварен при Торбей, Девъншир, без нито за миг холандците да бъдат обезпокоени от английски или френски военни кораби. Станало ясно, че английският крал Яков ІІ е допуснал редица грешки при изграждането на своята отбрана. Месец по-късно това му струвало престола.

13 ноември 1850 г. В Единбург, Шотландия, е роден Робърт Луис Стивънсън, автор на „Островът на съкровищата” – един от най-прочутите романи в световната литература. Този шедьовър Стивънсън създал през 1883 г., т.е. едва 33-годишен. Година преди това написал „Нови 1001 нощ”. Обичал да казва за себе си: „Аз съм 45 на сто художник и 55 на сто търсач на приключения.” Житейски обстоятелства и влошено здравословно състояние наложили на писателя да изживее последните си години на един от островите Самоа в Тихия океан. Починал през 1894 г., ненавършил 45 години.

Робърт Луис Стивънсън

13 ноември 1854 г. Американският ветроход New Era, пътувайки от Бремен за Ню Йорк, загинал на плитчина на 15 мили от нос Сънди Хук. Броят на жертвите надминал 300 души.

13 ноември 1881 г. Английският лайнер City of London, собственост на компанията „Дистъл лайн”, след като отплавал от Лондон за Ню Йорк изчезнал безследно в просторите на Северния Атлантик заедно с всички намиращи се на борда му пътници и членове на екипажа.

13 ноември 1899 г. В условия на гъста мъгла във Финския залив, недалеч от остров Гогланд, заседнал на камъни руският броненосец за брегова охрана Генерал-адмирал Апраксин.

броненосец "Генерал-адмирал Апраксин"

13 ноември 1904 г. Във Варна пристига закупеният от БТПД товаропътнически параход „София”. Построен е през 1882 г. в Глазгоу и е с вместимост 255 БРТ. За пръв път в историята на българското гражданско корабоплаване командването му е поверено на българин – Сава Манолов, възпитаник на Морското училище в Нарва, Русия.

13 ноември 1941 г. В Лондон се състояла премиерата на английския документален филм „Крилатите кораби”, прославящ бойната мощ на британските самолетоносачи. Той трябвало да направи шумна пропаганда на британското морско превъзходство, което от няколко години се олицетворявало от първия английски самолетоносач Ark Royal – бил спуснат на вода в началото на 1937 г. Имал водоизместване 22 600 т. скорост 30 възла, екипаж от 2000 души и можел да приема на палубата си до 72 самолета.
Бойните качества на самолетоносача били неоспорими, макар необичайно широката палуба за излитане и кацане на самолетите да му придавала вид на огромен плаващ ковчег. „Арк Роял” участвал активно във всички големи военни операции на Великобритания в Средиземно море и Атлантическия океан. Особено значим бил неговият принос за потопяването на германския линеен кораб „Бисмарк”. Именно самолетите на „Арк Роял” открили „Бисмарк”, който, след като потопил английския линеен крайцер „Худ”, успял за няколко дни да се скрие от англичаните. По време на битката с „Бисмарк” излитащите от „Арк Роял” самолети поддържали непрекъснато наблюдение на движението и действията на немския линкор, а няколко от изстреляните от тях торпеда засегнали кърмата и чувствително засегнали маневреността му.
Именно на палубата на „Арк Роял” бил заснет въпросният документален филм, който трябвало да подхранва легендата за непотопяемостта на английските самолетоносачи. По нещастно съвпадение или зла ирония на съдбата обаче точно същия ден – 13 ноември 1941 г, „Арк Роял” загинал на 20 мили от Гибралтар, улучен смъртоносно от торпедата на германската подводница U-81, командвана от подводния ас капитан-лейтенант Фридрих Гугенбергер. Изпратените на помощ кораби от английската база в Гибралтар успели да спасят екипажа, но самолетоносачът бил безвъзвратно загубен.
Потопяването на „Арк Роял” бил тежък удар за английското самочувствие. То разрушило старателно градения мит за неуязвимостта на английските самолетоносачи. Средиземноморската авиация на англичаните се лишила от безценното си плаващо летище, каквото на практика била палубата на самолетоносача. А войната бушувала вече трета година. Английските корабостроителници били в критично състояние. Не достигали основни материали за скорошно построяване на нов самолетоносач. Англичаните трябвало да се примирят със загубата, но за да я омаловажат, вестниците на Острова само мимоходом регистрирали събитието. От популяризирането на филма англичаните естествено трябвало да се откажат.

самолетоносач "Ark Royal"     капитан-лейтенант Фридрих Гугенбергер

13 ноември 1942 г. В боевете за Гуадалканал загинал японският линеех кораб Hiei. В него попаднали най-малко 50 снаряда и една бомба от бомбардировач В-17, а също така две авиоторпеда хвърлени от самолети от самолетоносача "Ентърпрайс".

линеен кораб "Hiei"

13 ноември 1979 г. Във Варна вдига държавното знаме м/к „Черни връх”. Построен от варненските корабостроители. Товароподемността му е 10 703 т, пръв капитан му е Иван Войнски, а главен механик – Младен Марков.

Моторен кораб "Черни връх"

 

---

12 ноември 1897 г. С княжески указ №40 се създава Българският черноморски флот. Флотилията и Морската част се разделят на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска 12 ноември 1897 г. С княжески указ №40 се създава Българският черноморски флот. част с щаб във Варна. За командир на Морската част е назначен кап. ІІ ранг Пол Пишон, който е командир и на строящия се учебен крайцер „Надежда”. Негов помощник е лейтенант Матей Стойков. За поддържане на военните кораби и брегови съоръжения се изгражда специализирана работилница (арсенал). Изпратените във Варна от Русе кадри започват посменна практика на търговските параходи „Борис” и „България”. Арсеналът създава работа за стотици варненци.

12 ноември 1912 г. Спасителният отряд от експедицията на Робърт Скот, изпратен да търси него и четиримата му спътници, открива телата им, предсмъртните им писма и дневника на експедицията, от които разбира за техния подвиг и упоритата им борба с полярната смърт.

Робърт Скот

12 ноември 1912 г. Създава се Българско морско комендантство в новоосвободените земи в Беломорието. По същото време в с. Мустафа паша (дн. Свиленград) пристига сборна команда от 166 дунавски моряци. Те взимат участие в направата на летище край селото, извършват минноподривни операции в района на Одринската позиция, обучават български войници в боравене с ръчните бомби, транспортират продоволствие и муниции до фронтовата линия.

12 ноември 1913 г. Завършила руската полярна експедиция под ръководството на Борис Александрович Вилкицки. С ледоразбивачите „Таймир” и „Вайгач” били проплавани 11 хиляди километра. Експедицията направила скици скици на две хиляди километра от северния бряг на Сибир.

12 ноември 1921 г. Във Вашингтон започва Международна конференция по въпросите на морското въоръжаване, на положението в Далечния изток и в района на Тихия океан. Участват САЩ, Великобритания, Франция, и Япония, а във втората фаза се присъединяват Белгия, Китай, Италия, Холандия и Португалия. Конференцията потвърждава дотогавашните права на САЩ, Япония, Великобритания и Франция за владеене на островите в Тихия океан и приема Вашингтонското споразумение, което регламентира лимити за военноморските сили на страните-участнички. Споразумението ликвидира британското морско надмощие, като установява еднакви лимити за САЩ и Великобритания.

12 ноември 1928 г. В следствие на претоварване в Северния Атлантик се преобръща и потъва британският товаропътнически параход Vestris. Загиват 110 човека.

потъването на британския товаропътнически параход "Vestris"

12 ноември 1941 г. След налет на германската авиация, в Севастопол потъва съветския крайцер Червона Украйна.

съветски крайцер "Червона Украйна"

12 ноември 1944 г. Английската авиация атакувала германския линеен кораб Tirpitz в Трьомсьо, Норвегия. От взривовите детонирал кърмовият барутен погреб. Страшилището се преобърнало, опирайки с надстройките си дъното на фиорда.

линеен кораб "Tirpitz"

12 ноември 1965 г. Английският лайнер Yarmouth Castle, имайки на борда си 600 човека пътници и екипаж, по време на рейс от Маями към Насау се запалил по неизвестна причина. След като изгорял напълно, лайнерът потънал след три денонощия. Загинали 92-ма човека, а повече от 400 получили тежки изгаряния.
 

1 ноември 1894 г. Руският пътнически параход Владимир потънал край Одеса след сблъсък с италианския параход Columbia.  Загинали повече от 200 човека. 

1 ноември 1912 г. Капитан ІІ ранг Димитър Добрев е назначен за началник на подвижната отбрана и отряда торпедоносци. Под негово командване отрядът предприема плаване и достига траверса на Инеада. Проверява италиански кораб, а на следващия ден предприема търсене на румънски кораб, за който се предполага, че пренася тайно оръжие за турската армия. Параходът е заловен и откаран във Варна. На 4 ноември отрядът се отправя към Кюстенджа за да атакува турския крайцер „Меджидие”. Замислената операция обаче не се осъществява поради изключително бурното море и повредите, които претърпяват „Храбри” и „Шумни”. 

Източник: