през месец Септември |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Септември 30 септември 1813 г. В селището Стромнес (Оркнейски острови) е роден Джон Рей – известен канадски изследовател на Арктика. Като служител на компанията „Хъдзънов залив” през 1846 – 1847 г. той достигнал западния бряг на залива Хъдзън, като с това завършили дългогодишните иусилия по цялостното му картографиране. През 1841 – 1852 г. изследвал остров Виктория и доказал, че Земя Уаластън и Земя Виктория представляват всъщност един остров. През 1853 – 1854 г. картирал бреговата линия на полуостров Бутия. Починал на 22 юли 1893 г. в Лондон. 30 септември 1891 г. В град Могильов, Русия, е роден известният руски (съветски) математик, астроном, геофизик и изследовател на Арктика Ото Юлиевич Шмит. Той е един от най-талантливите организатори на полярните арктически експедиции. В експедицията с ледоразбивача „Александър Сибиряков” доказва, че е възможно Североизточният морски път да се премине за една навигация. Името му е свързано и с известната драматична експедиция с кораба „Челюскин”, който попада в плен на ледовете в Чукотско море. Умира на 7 септември 1956 г.
29 септември 1513 г. За първи път европеец видял Тихия океан. След 25-дневен тежък преход през Панамския провлак отрядът на испанския конквистадор Васко Нунес Балбоа стигнал до брега на Тихия океан – голямото южно море, което испанците безуспешно търсели още от откриването на Америка. Балбоа го нарекъл Южно море, защото за първи път го видял от планините на Панама на юг, и за да го отличи от Атлантическия океан, наричан в онези времена повечето Северно море. 29 септември 1758 г. В графство Норфолк е роден Хорейшо Нелсън – английски вицеадмирал (1801 г.), барон Нилски (1801 г.). Постъпва във флота 12-годишен, през 1777 г., достига чин лейтенант. Командва последователно бриг, фрегата, от 1793 г. линеен кораб от ескадрата на адмирал Худ, действаща в Средиземно море срещу Франция. През февруари 1797 г. под командването на адмирал Джарвис участва в сражението при Сент Винсент, превзема два испански кораба на абордаж, за което е произведен в чин контраадмирал. От 1798 г. командва ескадрата, изпратена в Средиземно море за противодействие на Египетската експедиция на Наполеон Бонапарт (1798 – 1801 г.). На 1 – 2 август 1798 г. разгромява френския флот при Абукир, отрязвайки френската армия в Египет. През 1798 – 1800 г. се намира в Неапол, откъдето през 1799 г. прогонва французите и възстановява на трона на Кралството на двете Сицилии крал Фердинанд IV, от когото получава титлата херцог Бронте. През 1801 г. е втори флагман в ескадрата на адмирал Паркър при действията в Балтийско море и бомбардировката на Копенхаген. След това командва ескадрата в Ламанша. През 1803 – 1805 г. е командващ Средиземноморската ескадра. През септември 1805 г. блокира френско-испанския флот в Кадис, а на 21 октомври го разгромява в сражението при Трафалгар. В хода на сражението е смъртно ранен и малко по-късно умира от раните си. Погребан е в Лондон на 9 януари 1806 г.
29 септември 1798 г. Френската крепост на остров Цериго (от групата на Йонийските острови) се предала на руския адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков.
29 септември 1828 г. Руският Черноморски флот предприел заключително настъпление срещу Варна – най-силната турска крепост на Черно море. След успешна атака на І и ІІ бастион руските части, предвождани от 100 матроси от линейния кораб „Париж”, проникнали в крепостта. В тази атака те за първи път използвали бойни ракети. Заключителното сражение било наблюдавано от руския император Николай І, който установил щаба си на Турна тепе над Варна. На 29 септември той лично получил знамето и ключовете на крепостта, които турският командващ капудан Мехмед Изет паша предал при пленяването му от руските войски. 29 септември 1853 г. Английският ветроход Annie Jane се разбил на скали по крайбрежието на Шотландия. Загинали 348 човека. 29 септември 1918 г. България подписва т. нар. Солунско примирие, по силата на което прекратява участието си в Първата световна война. Тайни клаузи на примирието предвиждали изключително тежки санкции за страната ни, включително окупация от войски на Съглашението и правото да ползват българските пристанища и плавателни съдове за свои военни нужди. 29 септември 1919 г. Американският броненосец BB.22 Minnesota попада на мина, поставена от германската подводница U-117, но скоро корабът е ремонтиран и отново въведен в строя.
29 септември 1942 г. В корабостроителницата Калифорния шипбилдинг ко. е спуснат на вода корабът от типа "Либърти" Booker T Washington. По време на войната той изпълнява 22 рейса между Европа и Америка, като завършва дните си като кораб от Резервния флот и е бракуван в Портланд през 1948 г. Това е първият кораб в САЩ наречен на чернокож, кръстен от чернокожа и поверен на чернокож капитан. Командният състав също е съставен само от чернокожи. 29 септември 1956 г. В корабостроителницата Нюпорт нюз шипбилдинг е спуснат на вода поредният самолетоносач от серията "Форестал" CV61 Ranger. Днес корабът е изведен в резерв в Бремертън.
29 септември 1985 г. При провеждане на ППО и ППР на съветската ядрена подводница К-175 (пр. 675 Echo II) в пункта на базиране в Аден, Южен Йемен, поради неправилни действия на екипажа се разхерметизира активната зона на реактора, което води до рязко покачване на радиационната обстановка в реакторния отсек. 28 септември 1066 г. Нормандският викинг Вилхелм Завоевателя дебаркира на английския бряг при Хейстингс. На 14 октомври там неговите войски влизат в решителна битка с английския крал Харалд ІІ. Английската армия, съставена предимно от селяни, е разбита, а самият Харалд загива. Навръх Коледа с.г. Вилхелм е коронясан за крал на Англия. Тази прочута бойна победа на Вилхелм Завоевателя е изобразена на световноизвестния гоблен на кралица Матилда от Байо, широк 1 и дълъг 70 м. 28 септември 1878 г. Белгийският пътнически кораб Hermann Ludwig, притежание на компанията White X Line, отплава от Антверпен за Ню Йорк с 50 души на борда. Повече никой не вижда кораба. 28 септември 1912 г. Японският параход Kiche maru потъва край бреговете на Япония. Загиват 1000 човека. 28 септември 1954 г. В Генуа, Италия, отново вдига българското знаме потопеният през Втората световна война параход „Шипка”. Изваден от морските дълбини и възстановен от италианската корабостроителница, той остава в състава на Параходство БМФ като негов ветеран до 15 декември 1978 г.
28 септември 1982 г. По време на ремонт на съветската подводница К-131 (пр. 675 Echo II) в изравнителната цистерна № 2 се взривили пари от боя. В резултат на взрива двама човека загинали, а четирима получили силни изгаряния. 28 септември 1994 г. Естонският ферибот Естония, извършвайки рейс от Талин за Стокхолм, потъва по време на щорм в Балтийско море, недалеч от о. Утре. Спасяват се едва 137 човека от намиращите се на борда 1051. 27 септември 480 г. пр. Хр. В протока край о. Саламин се състояла една от най-прочутите морски битки на древността – Саламинската. Сблъскали се двете най-мощни флоти на тази епоха – персийската и на обединените гръцки полиси. Според Херодот персийският флот наброявал над 1200 кораба, но по-късни изследователи смятат твърдението му за твърде преувеличено и определят съотношението на силите на 600 персийски гребни кораба срещу 200 гръцки триери. Гърците съумяли да заемат благоприятна позиция в южната част на залива. В тесния проход персите не могли да се разгърнат в пълен боен строй. Много от корабите им заседнали в плиткото, други взаимно си пречели. Стигнало се до бой на кораб срещу кораб, в който оръжейно-техническото превъзходство на триерите се оказало решаващо. Персите загубили около 200 кораба, а гърците само 40 и това решило изхода на битката. Лишен от превъзходството по море, персийския цар Ксеркс дал заповед за отстъпление. Гръцкият поет Есхил – участник в битката, коментирал това така: „Флотът повлече войската към гибел”. 27 септември 1854 г. В условия на гъста мъгла се сблъскали американският колесен параход Arctic (2850 peг.т) и френският парен бриг Vesta. Това станало на 65 мили югозападно от нос Рас, когато скоростта на първия била 12 възла, а на втория – 8. „Арктик” получил една пробойна от форщевена и две пробойни от лапите на котвата на брига на 20 метра от носа по десния борд. Капитан Люс предприел опит да изхвърли потъващия кораб на плитчините край н. Рас, докъдето имало 5 часа ход, но от това не се получило нищо, тъй като след половин час водата заляла пещите на котлите. На „Веста”, която някак си достигнала до Сейнт Джоунс, един човек загинал в момента на удара, а 12 били прегазени от тълпата при спускане на една от лодките. От потъващия „Арктик” се спасили само 59 човека, загинали 322-ма, в това число съпругата и децата на притежателя на кораба Едуард Колинз.
27 септември 1888 г. В гренландското поселище Готхоб (Добра надежда) приключила първата експедиция на норвежкия полярен изследовател Фритьоф Нансен. Тя пресякла целия континентален ледник на Френландия, като за 40 дни изминала 560 км по ледения щит. Това постижение направили Нансен любимец на цяла Норвегия и сложило началото на изключителната му популярност като изследовател на Арктика. 27 септември 1897 г. 35 години след като Владивосток е обявен за пристанище (1862 г.), започва изграждането на неговите кейове. В района на т. нар. Комерческо пристанище са положени първите 30-тонни каменни блокове, върху които в следващите години израства търговският порт. Едновременно се строят два кея и на противоположната страна – при н. Егершелд. Следват години на бурен разтеж и Владивосток се превръща в най-голямото руско пристанише на Тихия океан. 27 септември 1915 г. В италианското пристанище Бриндизи се взривил в следствие на пожар линейният кораб Benedetto Brin. Загинали 385 души (по други данни - 421).
27 септември 1938 г. Спуснат е на вода най-новият лайнер на компанията Cunard "Queen Elizabeth". Първия си рейс извършва през ноември 1940 г. до Ню Йорк.
27 септември 2000 г. В крайбрежните води на гръцкия о. Парос (Цикладите) в Егейско море потънал фериботът Експрес Самина. Неговият капитан Василис Янакис и четирима моряци били обвинени за гибелта на 79 човека. Следствието установило, че по време на корабокрушението – удар в опасна, но видима и добре известна в този район скала, петимата, вместо да дежурят на командния мостик, гледали по телевизията мач на гръцкия футболен отбор „Панатинайкос”. Трагедията предизвикала предприемането на сурови мерки от страна на гръцкото правителство. По нареждане на министъра на корабоплаването Христос Папутис били спрени от експлоатация 58 ферибота и 9 пътнически кораба. Всички те, както и „Експрес Самина” не отговаряли на изискванията на ЕС за безопасност на корабоплаването – били надхвърлили пределната за експлоатация 27-годишна възраст. 27 септември 2001 г. Във Военноморска база – Гьолджук, за първи път се активира корабното оперативно съединение BLACKSEAFOR, създадено от всички черноморски държава. България е представена от фрегата „Смели”. На 29 и 30 септември корабите, участващи в BLACKSEAFOR, са на посещение във Варна. На борда на „Смели” началникът на Генералния щаб на БА ген. Михо Михов, заместникът му генерал-лейтенант Никола Колев и началникът на Главния щаб на ВМС вицеадмирал Петър Петров приветстват военните моряци от черноморските държави и им пожелават успех в мисията. 26 септември 1580 г. Франсис Дрейк се завърнал в родината си, след като обиколил Земята по пътя на Магелан. От това плаване той донесъл много заграбени богатства, пленници, екзотични животни и едно неизвестно дотогава в Европа растение – картофите. В родината си Дрейк бил посрещнат с почести. Кралица Елизабет го направила рицар и благородник, а корабът му бил запазен като паметник на неговата слава. Столетие по-късно от останките на плавателния съд било направено кресло, което крал Чарлз ІІ подарил на Оксфордския университет.
26 септември 1849 г. В Иркутск е роден Александър Михайлович Сибиряков – притежател на най-големите мини за добив на злато в Сибир. Финансирал експедициите на Нилс Норденшелд (1878) и на А.В. Григориев (1879 – 1880), както и издаването на трудове по история на Сибир. През 1884 г. с кораба „Норденшелд” стигнал до устието на р. Печора, навлязъл в нея, след това с шейни преминал Урал и по р. Тобол стигнал в град Тоболск. Този маршрут получил името „Сибиряковски път на север”. 26 септември 1916 г. В Батовския залив от взрив на руска заградна мина загиват командирът на миночистачния дивизион във Варна капитан-лейтенант Кирил Минков и още 9 български военни моряци. Кирил Минков е един от най-способните български морски офицери от началото на миналия век. По време на Балканската война е мичман І ранг, помощник-командир на миноносеца „Дръзки”. Той е човекът, който изстрелва торпедото, улучило турския кръстосвач „Хамидие” в нощта на 8/21 ноември 1912 г. Останалите загинали заедно с героя от Балканската война са подофицерите Михаил Сапунджиев и Асен Попов, кандидат-подофицерите Георги Панов и Иван Габровски, ефрейторите Кою Коев, Павел Каракацелов, Васил Дончев, Тодор Максимов и Александър Ничев. 26 септември 1934 г. Спуснат е на вода най-големият и най-луксозен лайнер на компанията Cunard Queen Mary. Негова кръстница става кралица Мери, съпруга на крал Джордж V.
26 септември 1936 г. По време на маневри на шведския военен флот претърпяла авария подводницата Бьоверн. Тя провеждала „учебна” атака срещу броненосци за брегова охрана и на перископна дълбочина се промъкнала зад охраняваната от тях линия. В 13,59 часа командирът на „Бьоверн” открил в перископа два кораба в непосредствена близост. Тъй като се страхувал от сблъскване, той отново вдигнал перископа в 14,06 часа и съсредоточил цялото си внимание към корабите. 26 септември 1954 г. По време на тайфун в Япония потъват 5 пътнически ферибота. Загиват общо 1600 човека, като само на Toya Maru, който потъва в пролива Цугару, се удавят 1172-а души. 26 септември 1957 г. В 4-ти отсек (дизеловият) на съветската подводница М-256 (пр. А-615), намираща се в подводно положение в района на Талин, избухнал пожар, който не бил потушен, тъй като личният състав от 4 и 5-ти отсеци бързо загинал в резултат на отравяне с дим. Подводницата изплавала и застанала на котва. Поради силното задимяване останалите хора от екипажа напуснал здравия корпус на подводницата, изкачвайки се на мостика и рубочното ограждение. Обаче малко повече от три часа след изплаването подводницата внезапно потънала буквално в течение на няколко секунди. Пред очите на многобройните „спасители”. Причина за катастрофата послужили разхермртизацията на здравия корпус, отварянето на междинните врати между отсеците и оставените в отворено положение кингстони на главните баластни цистерни – всичко това било направено за да се предотврати взривяването на кислородната цистерна (подводниците от пр. А-615 били конструирани с дизелови мотори, работещи чрез използването на бордови запас от течен кислород). Всичко това „помогнало” цистерната да не се взриви, но подводницата потънала. В резултат на катастрофата загинали 35 подводничари – те нямали никакви надеждни индивидуални и колективни средства за спасяване. Успели да се спасят едва 7 човека, макар редом с М-256 да се намирали три надводни кораба и подводницата С-364, която също била дошла на помощ. След този инцидент подводниците от проект А-615 започнали да излизат от бойния състав на съветския флот.
26 септември 1976 г. На съветската атомна подводница К-47 възниква пожар в 8-и отсек. Причина за пожара е запалване на вехтории в трюма. Загиват 8 човека. 25 септември 1493 г. От испанското пристанище Кадис отплава втората експедиция на Христофор Колумб за Новия свят. Флагманският му кораб „Мария Галанте” предвождал флотилия от 17 плавателни съда, натоварени с коне, едър рогат добитък, свине, кози, кокошки, кучета и други домашни животни и семена от различни растения. С корабите плавали и 700 колонисти, които трябвало да заселят новооткритите от Колумб земи и да ги подчинят на испанската корона. Преди отплаването кралица Изабела Колумб за губернатор на Индиите. Самото плаване било финансирано от продажбата на еврейско имущество. 25 септември 1502 г. Четвъртата експедиция на Христофор Колумб достига брега на днешна Коста Рика. Срещу мъниста и други дреболии испанците получават от местното население златни предмети и други украшения, което дава основание на Колумб да нарече този бряг „златен”. 25 септември 1538 г. Арабският флот, предвождан от Хайредин Барбароса, нанесъл съкрушителен удар при Превента, Западна Гърция, на съюзния флот на император Карл V и Венеция, командван от генуезеца Андреа Дориа. В резултат на поражението Венеция била принудена да сключи сепаративен мир с турския султан. 25 септември 1911 г. В Тулон се взривява френският броненосец Liberte. Загиват 204 човека, а 184 са ранени.
25 септември – 5 октомври 1912 г. Под командването на лейтенант Симеон Винаров между Евсиноград и н. Галата във Варненския залив са поставени 214 мини тип „Соте Арле”. Тъй като приспособената за минен заградител яхта „Камчия” не е в състояние да изпълни самостоятелно задачата, личният състав на Минната част проявява находчивост и построява два минни плота с релсов път за мините. С устройване на минното заграждение се осъществява и изграждането във флота на първата минно-артилерийска позиция. Тя включва и три плаващи торпедни батареи, които имат за задача да противодействат на евентуален пробив от противникови кораби. 25 септември 1925 г. Плаващата през нощта край остров Блок (на подстъпите към Бостън) в надводно положение американска подводница S-51 била протаранена от италианския лайнер „Чита ди Рома”. Загинали 33 моряци. Само трима матроси успели да се измъкнат от потъващата подводница и да се спасят. След час ги прибрала лодка от „Чита ди Рома”. 25 септември 1946 г. България получава първия си търговски кораб след края на Втората световна война. В Копенхаген е вдигнат българският флаг над парахода "Родина", построен в същото пристанище през 194 г. Първият капитан на 5280-тонния плавателен съд е Димитър Фурнаджиев. 25 септември 1998 г. 31-годишният французин Беноа Льоконт става първият човек, преплувал Атлантическия океан. На този ден той достига брега на п-в Бретан при гр. Киберон, Франция. За 72 дни преодолява 3400 морски мили, като стартира на 15 юли от крайбрежието на гр. Хианис, Масачусетс. Придружава го помощен екип с 12-метрова яхта, на която французинът периодично си отпочива. 25 септември 2003 г. В корабостроителницата „Chanters de L'Atlantique” в Сен Назер бил спуснат на вода лайнерът "Queen Mary" 2.
24 септември 1960 г. В Нюпорт, щат Вирджиния, САЩ, е спуснат на вода първият в света атомен самолетоносач USS Enterprise (CVN-65). На борда на 323 метровия кораб могат да се разположат до 85 самолета.
24 септември 1976г. По време на бойно дежурство избухнал пожар в VIII отсек на съветската атомна подводница К-47 (пр. 675 Echo II). Причината била късо съединение в сноп кабели. Пожарът бил потушен, но загинали трима човека.
23 септември 1856 г. Параходът Pacific, собственост на американската компания „Колинз лайн”, отплавал от Ливърпул за Ню Йорк. Изчезнал безследно с 288 пътници и екипаж, с което предизвикал фалита на компанията, тъй като пътниците загубили доверие в нея, а Американският Конгрес й спрял субсидиите. 23 септември 1913 г. На английския товарен параход Темпълмор избухнал пожар. В трюма на кораба се самозапалил памукът. Скоро огънят се прехвърлил в съседния товарен трюм, където имало дървен материал и масло. Радистът на „Темпълмор” успял да предаде само „SOS” и координатите на кораба.
23 септември 1968 г. Вдига българското знаме новопостроеният в корабостроителницата в Пула 13270-тонен кораб „Петко Р. Славейков”. Командването му е поверено на к.п.д. Тончо Василковски и главен механик Бончо Бончев. 23 – 29 септември 2000 г. След осемгодишно прекъсване български военни кораби отново плават по Дунава. Рейдови миночистачи № 55 и № 56 от ВМБ – Варна, участват в българо-румънското командно-щабно учение „Съвместни усилия – Синият Дунав 2000”. Ръководител на похода е командирът на дивизион миночистачи капитан ІІ ранг Тодор Йотов. Седем румънски и два български военни кораба осъществяват контрол върху търговското корабоплаване на реката и ескортират конвой с хуманитарна помощ и пострадало цивилно население пострадало при бедствие. За първи път български военни кораби преминават през канала Черно море – Дунав, който е изцяло на румънска територия и носи името „Аджиджа – Черна вода”. 22 септември 1860 г. Капитанът на английската китоловна шхуна Hope в района на пролива Дрейк забелязал през далекогледа притиснат от ледовете ветроход. След няколко часа английските моряци отишли до борда на тайнствения кораб. Рангоутът му бил изпочупен, платната му – раздрани на парцали. Когато моряците се спуснали в каютата на капитана, видели, че до масата пред отворения корабен дневник седи мъртвец. Последното вписване в дневника гласяло: 22 септември 1914 г. Германската подводница U-9 с командир Ото Ведиген потопила само за 75 минути при блокадната линия Шетланд – Берген британските бронирани крайцери "Aboukir", "Hogue" и "Cressy". Този успех затвърдил в германското военноморско командване убеждението, че именно с помощта на подводниците е възможно да се постигне изравняване на морските му сили с Великобритания.
22 септември 1934 г. Ледоразбивачът Фьодор Литке с научен ръководител на експедицията Владимир Юлиевич Визе пристигнал в пристанище Мурманск. Това било първото преминаване на по Североизточния морски път от изток на запад за една навигация. 22 септември 1943 г. Британските свръхмалки подводници X6 и X7, докарани от подводницата „Стабърн”, незабелязано се приближили до силно защитеното пристанище Кафиорд в северна Норвегия, където се намирал германският линеен кораб „Tirpitz”.
21 септември 1837 г. При н. Добра надежда, след продължително пътешествие във вътрешността на африканския континент, се завръща капитанът от английската колониална армия Джеймс Едуард Александър. Събраните от него данни били използвани при съставянето на първата достоверна карта на Африка. Неуморен пътешественик и военен разузнавач той свързва името си със събития станали край българския Черноморски бряг. През 1829 г. той е официален английски наблюдател в Крим. Оттам с руския двумачтов кораб „Александър” пристига във Варна. Наблюдава бойните действия при Варна, Несебър и Созопол и взема участие в обсадата на о. Света Анастасия. 21 септември 1894 г. В корабостроителницата „Vulcan AG” в Щечин (дн. В Полша) бил спуснат на вода германският броненосец Brandenburg. По време на изпитанията му през ноември 1894 г. присъствал самият кайзер Вилхелм ІІ. По време на Първата световна война бил използван за брегова охрана. След нейния край „Бранденбург” бил бракуван през 1920 г.
21 септември 1894 г. Във Варна станало тържественото освещаване на втория товаропътнически кораб на БТПД "България". Той имал товароподемност 1270 т, 20 пътнически места в І класа, 24 – ІІ класа, и между 30 – 40 – ІІІ класа. Бил построен в корабостроителницата в Нюкасъл, като за закупуването му БТПД заплатило 568 хил. златни лева. На 25 септември, заедно с другия параход на БТПД – „Борис”, натоварен със зърно, „България” отплавал в първия си рейс по линията Варна – Бургас – Истанбул. 21 септември 1898 г. Във варненското село Войводино е роден Борис Димов Рогев. През 1920 г. завършва първите два класа на Военното училище в София и постъпва във Висшия мореходен курс при флота във Варна. Същата година получава звание мичман ІІ клас (дн. лейтенант), а през 1923 г. и звание мичман І клас (дн. старши лейтенант). Последователно служи в морските специални школи – Варна, в отрядите миноносци и моторни кораби и в Дунавската флотилия. През септември 1927 г. е изпратен на специализация по астрономия и навигация във Факултета на науките в Парижкия университет (Сорбоната). Завършва с отличие и през 1931 г. се завръща в България. 21 септември 1907 г. В корабостроителницата „Бачини” в Рио Тригосо, Италия, предстояло спускането на вода на най-новия лайнер за компанията „Лойд Италиано” Principessa Jolanda. Когато часовниците ударили 12, пристъпили към церемонията по спускане. По стара традиция във форщевена била разбита бутилка шампанско. Из под корпуса избили последните подпори. Под звуците на оркестъра, аплодисментите и приветствените възгласи на публиката, лайнерът поел по пусковата пътека към водата. Но едва неговата кърма изплавала, когато бил забелязан крен към левия борд. На брега всички хора замрели. Водата, постъпваща през отворените илюминатори и прозорци, заляла корпуса. След 20 минути лайнерът легнал на левия си борд на дъното. Това била петата по ред, от 1898 г., катастрофа катастрофа в корабостроителницата в Рио Тригоса. Преобръщаето на „Принчепеса Йоланта” било трагично последствие от пропуски, допуснати от проектантите при оценката на устойчивостта на лайнера. Корабът така и не бил вдигнат. Част от механизмите и оборудването били демонтирани на място, а корпусът – нарязан и продаден за старо желязо.
21 септември 1924 г. Датският полярен пътешественик Кнуд Йохан Виктор Расмусен среща в залива Куин Мод малката шхуна „Ел Суено”, която под командването на датчанина Петер Норберг втора след Амундсеновата „Йоа” преминала по Северозападния морски път. 21 септември 1957 г. При среща с тропическия циклон „Кери” насред Атлантическия океан потъва германският четиримачтов барк Pamir. Загиват 80 души, половината от тях кадети. Между жертвите са капитанът и целият команден състав. Само 6 моряци са спасени в организираната седемдневна международна спасителна акция. Разследването доказва, че основна причина за гибелта на ветрохода е неправилното натоварване на ечемика, който е превозвал. Груби грешки допуснал и капитанът на кораба Йоханес Дибич, който не взел мерки да избегне урагана.
20 септември 1519 г. От пристанище Севиля отплавала околосветската експедиция на Фернандо Магелан. Тя се състояла от флагманския кораб „Тринидат”, „Консепсион”, „Сант Яго”, „Сан Антонио” и „Виктория” – всички м-у 60 и 120-тонни. В експедицията бил и Хуан Себастиян де Ел Кано, който след гибелта на Магелан поел командването на плаването и на 6 септември 1522 г. успешно завършил околосветската обиколка, завръщайки се в Севиля с кораба „Виктория”. Освен това на борда се качил и младият италианец Антонио Пигафета – бъдещият историк на експедицията. 20 септември 1648 г. След дълго и мъчително плаване Семьон Дежньов и неговият спътник Федот Попов стигнали н. Чукотка – най-североизточна точка на Азия. Това означавало, че те първи са преминали от Северния ледовит в Тихия океан през протока, разделящ Азия от Северна Америка (Беринговия). През 1898 г. по предложение на Нилс Норденшелд този нос бил наречен Дежньов. 20 септември 1871 г. В залива Астролабия при североизточния бряг на Нова Гвинея хвърля котва руският военен кораб „Витяз”. За първи път на острова на папуасите стъпва руският учен-изследовател Николай Николаевич Моклухо-Маклай. Той е първият бял човек, с когото на 30 септември с.г. папуасите установяват контакт.
20 септември 1911 г. В пристанище Саутхемптън по време на паралелно разминаване на много близко разстояние един от друг се удрят пътническият лайнер Olympic и бронепалубния крайцер Hawke. Жертви няма, но и двата кораба пострадват тежко и за дълго излизат от строя.
20 септември 1914 г. Германският крайцер Konigsberg се появява недалеч от пристанище Занзибар. След като унищожава английския крайцер "Pegasus", охраняващ пристанището, без да бърза започва с унищожението и на търговските параходи, стоящи там. След разгрома, "Кьонигсберг", без да загуби нито един човек, спокойно обръща и се разтапя в лъчите на току що изгрялото слънце.
19 септември 1890 г. При влошени метеорологични условия край южното крайбрежие на Япония потънал турският кораб Ertogrul. Загинали 586 души, между които и видният турски държавник Осман паша. Той се връщал с "Ертогрул" от важна дипломатическа мисия при японския император. Имало предположение, че истинската причина за гибелта на кораба е заговор срещу Осман паша, организиран от политическите му противници в Истанбул. 19 септември 1941 г. Югоизточно от Созопол след два минни удара потъва първият българско презокеански параход "Родина". Загиват огнярят Кирил Стоянов, домакинът Божидар Бояджиев и бюфетчикът Стефан Дашев. 19 септември 1941 г. В Индийския океан австралийският крайцер Sidney се приближава до маскирания като горящ норвежки параход германски рейдер Корморан. Когато разстоянието между двата кораба намаляло до около 1000 м, „Корморан” изстрелва две торпеда и открива бесен огън с всичките си оръдия. Норвежкият флаг на кърмата е заменен с германски. „Сидней” получва повреди в подводната част на корпуса, командната му рубка е разбита, а намиращият се на палубата самолет е пометен от взривовете на снарядите. Но оръдията не били засегнати и техният огън за една минута отнемат първоначалния превес на германците. След тази кратка престрелка „Корморан” бил обхванат в пламъци – този път действителни. Екипажът му спуска лодките и се насочва към... австралийския крайцер, за да се спаси. 19 септември 1984 г. Съветският кораб Братство, принадлежащ на Черноморското параходство, с 14-възлова скорост протаранва съветската атомна подводница К-53 (пр. 671 Ерш) в района на Гибралтар. В резултат на сблъсъка субмарината получила повреди в носовата част на лекия корпус, където била скъсана обшивката, разбит обтекателя на хидролокатора, повредени антените на ХАС, щитовете на ТА и други устройства. К-53 била принудена да изплава и придружена от плаващата работилница ПМ-24 се отправила към най-близката военноморска база. 18 септември 1553 г. От тази дата е последното известно сведение от експедицията на английския мореплавател Хю Уилоуби. Тръгнала да търси път за Китай и Индия край северните брегове на Европа и Азия, тя била спряна при устието на р. Варзина край о. Нокуев. Англичаните нямали представа за суровите условия на северната зима, не били добре екипирани. Усилията им да намерят местни жители, с чиято помощ да презимуват, не дали резултат. Всичките 63 моряци замръзнали. Телата им били намерени от руски помори през лятото на 1554 г. 18 септември 1565 г. Испанският мореплавател Андрес де Урданета, щурман на кораба „Сан Педро” от експедицията на Мигел Лопес Легаспи, като използвал западните ветрове, минал край северните брегове на Япония и поел на изток право към Америка. Така той доказал своето предположение, че северно от Тропика на Рака има попътни ветрове от Азия към Америка. Като открил път от запад на изток, той спомогнал за по-бързата колонизация на Филипините. 18 септември 1740 г. От Англия отплавала ескадрата на Джордж Ансън, в състав от 7 кораба с близо 2000 души на борда. Плаването продължило три години и 9 месеца. Ансън не направил никакви географски открития, но пленил няколко испански кораба, заграбил несметни богатства от тихоокеанските острови и на 15 юни 1744 г. влязъл тържествено в Темза. За пренасянето на донесената плячка се наложило да бъдат наети 32 коли. Наскоро след завръщането си Ансън бил произведен в чин контраадмирал. 18 – 19 септември 1916 г. Наши водосамолети обстрелват с бомби жп линии северно от Кюстенджа и намиращите се около тях войскови части. На 19 септември водосамолети от водохвърчилната станция във Варна атакуват руски транспортни кораби в пристанище Кюстенджа. Една от бомбите попада в носа на линейния кораб „Ростислав”, флагман на отряда руски кораби, но не му причинява особени вреди. 18 септември 1940 г. В хода на авионалет, в стоящият в сух док английски крайцер Sussex попаднала 250-кг бомба, която се взривила в района на второ машинно отделение. Избухналият пожар скоро станал неконтролируем и заплашвал със взрив погребите на кърмовите кули. За да избегне катастрофа командирът заповядал да бъдат потопени с вода. В резултат крайерът седнал с кърмата си на дъното на дока, получавайки значителен крен на десния борд. В това положение „Съсекс” останал до октомври, когато корабът бил вдигнат, а през ноември го отбуксирали в корабостроителницата „York Hill Bassin” на река Клайд. Ремонтните работи по него продължили почти две години и завършили през август 1942 г.
18 септември 1941 г. Италианският транспортен кораб Neptunia потъва на 58 мили от Триполи след торпедна атака на британска подводница. Загиват 2500 човека. 18 септември 1944 г. Японският параход Junyo Maru потъва край бреговете на Суматра след торпедна атака на британската подводница HMS Tradewind. Загиват 5620 човека.
17 септември 1827 г. Английският капитан Питър Дилън пристига на о. Ваникоро от архипелага Санта Круз в Меланезия. Целта му е била да разкрие тайната около изчезването на експедицията на Лаперуз. Преди това на о. Тикопия от Новохебридския архипелаг Дилън попаднал на дръжка от сабя с фамилния герб и инициалите на Лаперуз и успял да установи, че тя е донесена от далечния остров Ваникоро. Усилията на англичанина да открие останките от корабите на големия френски мореплавател обаче не дали резултат. По-късно това успял да стори друг голям френски моряк – Дюмон Дюрвил. 17 септември 1894 г. Разразява се най-голямата битка в поредната китайско-японска война. Китайска ескадра в състав от 12 бойни кораба се опитала да стовари десант при устието на р. Ялудзян. Там тя била изненадана от атаката на японска флотилия под командването на адмирал Ито, наброяваща 10 бойни кораба. Въпреки превъзходството в кораби китайците отстъпвали значително в качеството на бойната част и военните умения на моряците си. Японците потопили 10 китайски кораба. След тази победа японският флот станал неограничен господар в Жълто море.
17 септември 1939 г. Само две седмици след началото на втората световна война, самолети, излетели от английския самолетоносач Corageous, търсели германски подводници югозападно от Ирландия. Една от тях — U-25 с командир корветенкапитан Ото Шухарт, незабелязана от въздуха, успяла да заеме изгодна позиция и да изпрати самолетоносача на дъното. "Корейджъс" става първият боен кораб, загинал във втората световна война.
17 септември 1949 г. Канадския круизен кораб Noronic изгаря в доковете на Торонто. Загиват около 130 човека.
16 септември 1803 г. По време на плаване от Тимор за Австралия умира ръководителят на френската тихоокеанска експедиция Никола Боден. Французите проучват значителна част от бреговете на Австралия, Земя Ван Диймън, островите Тимор и Кангару и др. Експедицията събира богата колекция от растения и животни 2000 от които дотогава не били известни на науката. 16 септември 1939 г. В корабостроителницата в Монфалконе била спусната на вода една от най-успешните подводници на италианския флот Leonardo da Vinci. По време на войната тя потопила 18 съюзнически кораба с общо водоизместване 120 243 тона. На 23 май 1943 г. тя била унищожена в Северния Атлантик на около 300 мили от Виго, Испания, от британските кораби HMS Active H-14 и HMS Ness K-219. Заедно с подводницата загинал и 64-членният й екипаж.
16 септември 1947 г. Варненският областен съд взима решение № 571, с което се учредява Държавно параходство „Български морски флот” със седалище град Варна. На параходството са предоставени товарните параходи „България”, „Родина” и „Първи май” (бивш „Евдокия”). 16 септември 1955 г. В 17:32 часа от акваторията на Бяло море, за първи път в света, от борда на подводница ( експерименталната преоборудвана от торпедна в ракетна Б-67 пр. 611), намираща се в надводно положение, успешно стартирала балистична ракета Р-11ФМ . Скоро дошло донесение от бойното поле – ракетата, прелитайки 250 км, се приземила, точността на стрелбата е в зададените параметри. До края на 1955 г. от борда на Б-67 били произведени осем пуска. По-късно, от от торпедните подводници в ракетни били преустроени още пет единици (по проект АВ-611), които до 1967 г. били използвани като опитни и учебни.
16 септември 1966 г. По време на рейс от Калкута за Йокохама, в условията на жесток щорм бил изхвърлен на риф край остров Пратас английският параход Огъст Мун с товар от желязна руда на борда си. Корабът много бързо бил разрушен от силните вълни и се наложило екипажът му да бъде евакуиран с хеликоптери. Малко след това корабът се пречупил. Загиналият „Огъст Мун” бил построен през 1943 г. и принадлежал на хонконгска компания. 15 септември 1909 г. Английският товаропътнически параход Umhlali се разбил на скали край Кейп Пойнт, Южна Африка, малко след като отплавал от пристанище Дърбан за Англия. За щастие всички пътници и екипаж на борда били спасени, но корабът потънал. 15 септември 1923 г. След 101 дни плаване в открития океан с яхтата „Файер Крест” самотният френски мореплавател Ален Жарбо стига до Ню Йорк. Така той става първият самотен мореплавател, прекосил Атлантическия океан от Европа до Северна Америка без престой. Едва четвърт век по-късно неговото постижение е повторено от Ж.Ф. Петерсон, но по значително по-къс маршрут. 15 септември 1941 г. На път за Балчик най-новият параход на БТПД – „Шипка” се натъква на съветска мина. Параходът получава голяма пробойна в първи хамбар. Екипажът е принуден да напусне потъващия кораб, но заедно с него загиват готвачът Стефан Стаматов и оксиженистът Христо Димитров. 15 септември 1942 г. По време на конвоиране на транспортни кораби в югозападната част на Тихия океан самолетоносачът Wasp е атакуван от японската подводница Т-19. В корпуса на огромната цел попадат едно след друго три торпеда и те предизвикват силен пожар. След три часа екипажът изоставя горящия кораб, и разрушителят "Лансдаун" го доразстрелва с торпеда.
14 септември 1502 г. След 40-дневна битка с тропическите щормове четвъртата експедиция на Христофор Колумб намира подслон в прекрасен залив. „Успяхме да се измъкнем от свирепите вълни”, казал Колумб и този израз впоследствие дали името на бъдещата държава, защото испанското „онда дурес” (свирепи вълни) било трансформирано на Ондурас (дн. Хондурас). 14 септември 1769 г. Роден е Александър фон Хумболт – човекът, за когото още съвременниците му казвали, че е направил научното откриване на новия свят. Този гений на естествознанието и географията получава през 1799 г. от испанското правителство неограничено разрешение за научно изследване на испанските колонии в Америка. На 16 юли същата година, придружен от френския лекар и ботаник Еме Бонплан, Хумболт слиза на венецуелския бряг. Пътешествието им в Новия свят продължава 5 години. За това време проучва р. Ориноко, изкачва вулкана Чимборасо (5759 м) в Перу, изучава езика, нравите и обичаите на инките, описва около 6000 неизвестни дотогава растения, изследва водите на Тихия океан. Особено плодотворно е едногодишното му пребиваване в Нова Испания (Мексико). За неистовия му труд по изследване на Америка е наречен от парижани „Втория Колумб”. 14 септември 1827 г. Под командването на Фердинанд Петрович Врангел завършва околосветското плаване на руския транспортен кораб „Кроткий”. То продължило две години, като били събрани много данни за температурата на водата, метеорологичните явления и теченията в световния океан. 14 септември 1861 г. Роден е французинът Пол Пишон, първият командващ българския военноморски флот. Той е първият командир на учебния кръстосвач „Надежда”, закупен от Франция през 1898 г. Оглавява Черноморския флот и Дунавската флотилия от началото на 1899 г. до началото на 1908 г., когато е освободен заради констатирани нарушения в полза на френската фирма „Шнайдер”, основен доставчик на кораби, оръжие и боеприпаси за военния ни флот. 14 септември 1966 г. Западногерманската учебна подводница Хай излязла на поход заедно с еднотипната си „Хехт”, съпровождани от плаващата база „Лех” и патрулния кораб „Пасат”. Времето не било благоприятно за поход – щорм от 9 бала затруднявал движението на сравнително малките кораби. 13 септември 1500 г. Корабите на португалеца Педру Алвариш Кабрал достигнали индийското пристанище Каликут. Там португалците били посрещнати негостоприемно. Подтикнат от арабите, раджата на Каликут заповядал флотилията да бъде нападната още с пристигането си. Кабрал бил принуден да отвърне на огъня и успял да потопи корабите на мюсюлманските търговци, установили се в това индийско пристанище. Той обаче не могъл да затвърди постигнатото от Вашку да Гама година преди това, макар че експедицията му наброявала 13 каравели и 1200 души екипаж. 13 септември 1732 г. В Ле Бар, Франция, е роден Франсоа Жозеф Пол граф де Грас, маркиз де Грас-Тили. Френски адмирал от 1781 г. От 1740 г. е на френска служба. След началото на войната за независимост на САЩ е изпратен в Америка като командир на ескадра. През 1781 г. разбива ескадрата на адмирал Худ и превзема остров Тобаго. След тези победи действа по крайбрежието на САЩ. След капитулацията на английските войски на генерал Корнуолис се завръща в Западна Индия, където превзел остров Сент Китс (януари 1782 г.). През април 1782 г. е разбит от адмирал Родней и пленен. Умира в Париж на 11 януари 1788 г. 13 септември 1858 г. Германският пътнически параход Austria загива от пожар на път от Хамбург за Ню Йорк. Загиват 471 души. 13 септември 1886 г. В Свищов е роден капитан-лейтенант Георги Антонов. През 1906 г. завършва Военното училище, а през 1908 г. – морския офицерски курс. През 1912 г. е изпратен на специализация р Кронщат, но избухването на Балканската война го принуждава да се върне в България. Поема командването на бреговата артилерия във Варна. След това служи последователно в Беломорската част на флота, в Дедеагач, началник е на Машинното училище във Варна, по време на Първата световна война е командир на групата миноносци, заместник-началник на Подвижната охрана, комендант на пристанище Кюстенджа. Изявява се като преводач на чуждестранни морски учебници, пише ръководство по морско дело, съставя речник на българската военноморска терминология. Капитан-лейтенант Георги Антонов е предтеча на Българския народен морски сговор, в основата на идеята за който поставя изграждането на силен военен флот, модерно търговско мореплаване и риболов, стопанско оживление на крайбрежието. Завършва земния си път едва 33-годишен, на 13 януари 1919 г., след тежко заболяване. 13 септември 1939 г. Френският минен заградител La Tour D'Auvergne загива в Казабланка от взрив на собствените си мини. От 396 човека екипаж са убити 215. 13 Септември 1941 г. По време на съвместна акция на германския и финландския флот за превземане на Моодзунския архипелаг финландския броненосец за брегова охрана Ilmarinen* попада на минно поле и потъва с 271 човека от 403 членния екипаж. 13 септември 1958 г. Френският танкер Fernai Jilbert се сблъсква край бреговете на Оман с либерийския танкер Melika. След последвалия взрив пламъците обхващат и двата кораба, като и двата кораба. Вследствие на силния пожар и двата кораба потъват. 13 септември 1996 г. В корабостроителницата Нюпорт Нюз е спуснат на вода USS Harry S. Truman CVN-75.
12 септември 1857 г. По време на щорм в Атлантика потънал американският колесен параход Сентръл Америка, отнемайки живота на 430 човека. Повечето пасажери се завръщали от Калифорния. Забогатели в страната на „златната треска”, те возели съкровищата си вкъщи. Корабът бил буквално догоре натоварен със злато – самородно, на кюлчета, монети, златен пясък. 12 септември 1942 г. Германската подводница U-156 с командир капитан-лейтенант Вернер Хартенщайн открива и торпилира край бреговете на Екваториална Африка големия английски транспорт "Лакония". Неочаквано германците установили, че на борда на потъващия кораб, освен хилядите англичани, се намират и 1800 италианци, пленени край Ел-Аламейн. U-156 изплавала и уведомявайки по радиото командващия подводните сили адмирал Дьониц, започнала да прибира хората от водата. Хартенщайн взел на борда на подводницата си почти 400 човека и взимайки на буксир препълнените спасителни лодки, поела курс към най-близкото пристанище. Подводницата предавала на всички честоти съобщения за гибелта на кораба с много хора, и че на нейния борд се намират стотици спасени, в това число жени и деца. Над палубата дори бил разпънат четириметров флаг на Червения кръст. Но на 16 септември американски бомбардировач B-24, който не успял да види върволицата от лодки, хвърлил по подводницата бомби. Те не улучили U-156, а се взривили право сред крещящите от ужас беззащитни хора. Хартенщайн заповядал да се разкачат лодките и бързо се потопил, избягвайки от бомбите. На следващия ден побеснелият Дьониц подписал така наречената "Заповед Лакония", категорично забраняваща на подводниците да спасяват хора от потопените кораби. Впоследствие тази заповед става едно от главните обвинения срещу Дьониц на Нюрнбергския процес.
12 септември 1946 г. Американския товарен параход Хелена Моджеска, тип „Либърти”, идвайки от Дил на път за Бремерхафен, заседнал в южнната част на плитковините Гудуин, в Ламанша. След четири дни, когато осем буксира започнали да изтеглят кораба от лапите на пясъците, в корпуса му се образувала пукнатина и скоро той се пречупил на две. Товарът, потънал с кораба, струвал по тогавашния курс 750 000 фунта стерлинги. От страх от отговорност капитанът се застрелял. 12 септември 2006 г. Във Варна умира Стоян Паунов (Чико). Стоян Паунов Пенев е роден на 5 февруари 1934 г. във Варна. След завършването на Втора мъжка гимназия започва работа на Водолетище „Чайка”. През 1952 г. е приет за курсант във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Завършва специалността „Корабоводене” и започва работа в Параходство БМФ. Преминава всички длъжности от палубен моряк до капитан далечно плаване. От 1965 г. е заместник-директор на Пристанище Варна, а от 1968 г. е назначен за директор на порта. 11 септември 1790 г. Руска ескадра под командването на адмирал Ф.Ф. Ушаков удържа победа над турския флот край н. Тендра. 11 септември 1874 г. Английският пътнически параход Culcutta е унищожен от пожар на път от Великобритания към Аден. Голяма част от намиращите се на борда хора загива. 11 септември 1943 г. По време на боевете край Салерно крайцера Savannah (CL-42) получава попадение от радиоуправляема бомба FX-1400. Тя пробива покрива на кула №3 и се взривява в погреба, пробивайки дъното на кораба. Бързото постъпване на вода не позволява на боеприпаса да се взриви. Корабът поема много вода и временно загубва ход. Загубите сред личния състав са много тежки, загиват 197 човека. Крайцерът се отправя към Малта и след временен ремонт заминава за САЩ. 10 септември 1857 г. Руският линеен кораб Лефорт се преобръща и потъва по време на щорм в Балтийско море. Загиват 826 човека. 10 септември 1900 г. В залива Кардиган се сблъскват английския параход Gordon Castle (2045 peг. т) и германският — Stormmarn (588 peг. т). Загиват и двата кораба, като първият от тях потъва с целия си екипаж. 10 септември 1905 г. Японският линеен кораб Mikasa (флагман на адмирал Того в Цушимското сражение) се взривява в резултат на избухнал пожар по време на ремонт в дока на Сасебо. Загиват 599 човека.
10 септември 1919 г. Испанският параход Valbanera потъва на път от Хавана към Кий Уест. Загиват повече от 500 човека. 10 септември 1981 г. Съветската подводница К-45 (пр.659 Echo I) се сблъсква с траулера "Новокачалинск" в района на бойната подготовка в Баренцово море. В резултат на таранния удар от страна на подводницата в борда на траулера се образува пробойна с размери 3,5 на 6 м, в резултат на което "Новокачалинск" потъва, а на атомохода силно са повредени носовата част на лекия корпус и хидроакустичната станция.
9 септември 1778 г. Роден е руският мореплавател Фадей Фадеевич Белинсхаузен. Възпитаник на кадетския корпус в Санкт Петербург. Участва в първото руско околосветско плаване, осъществено под ръководството на И.Ф. Крузенщерн. През 1819 г. заедно с Михаил Петрович Лазарев, оглавява околосветската експедиция с корабите „Восток” и „Мирний”. Експедицията открива Антарктида, островите Александър І и Петър І и др. За заслугите си в това историческо плаване Белинсхаузен е произведен в чин капитан-командор. През 1828 – 1829 г., по време на поредната руско-турска война, участва в обсадата и превземането на Варна, тогава най-силната турска крепост на Черно море. След 1831 г. като главен командир на Кронщатското пристанище и военен губернатор, адмирал Белинсхаузен прави много за подобряване на отбраната и благоустрояването на Кронщат. Той е един от инициаторите за възстановяването на Руското географско дружество. Умира на 13 януари 1852 г. в Кронщад. 9 септември 1841 г. Параходът Erie потъва в Сребърния ручей, Н Йорк. Загиват около 300 човека. 9 септември 1918 г. Норвежката полярна експедиция под ръководството на Руал Амундсен преминава край н. Челюскин – най-северната точка на Азия. В специално издигнатата по този случай каменна пирамида Амундсен оставя бележка със следното съдържание: „Норвежката полярна експедиция – експедицията на „Мод”, премина край този нос на 9 септември 1918 г.”. 9 септември 1919 г. Испанският параход Valbanera потъва край бреговете на Флорида. Над 500 жертви. 9 септември 1942 г. Японски самолети, излетели от подводници бомбардират Орегон със запалителни бомби. Това са единствените бойни действия на американска земя от Гражданската война насам. 9 септември 1943 г. Германски самолети потапят италианския линеен кораб Roma планиращи бомби. Загиват 1352-а човека, включително командващият флота адмирал и командирът на кораба командер Адоне дел Сима. Спасяват се 622 моряка.
9 септември 1961 г. Влиза в строя първият крайцер с атомна енергетична установка Long Beach. 8 септември 1500 г. От Новия свят се завърнала експедицията на Алонсо де Охеда. Тя извършила плаване край северното крайбрежие на Южна Америка. Охеда стигнал до устието на р. Ориноко, открил езерото Маракаибо и дал на цялата област името Венецуела (малка Венеция). В Испания се завърнал с 200 роби индианци. 8 септември 1588 г. Завършила третата околосветска експедиция на английския мореплавател Томас Кавендиш. Тя продължила две години и петдесет дни. Кавендиш отплавал от Плимут с три кораба, а се завърнал само с един – флагманският „Дизайър”. От 123 моряци оцелели само около петдесет. Плаването на Кавендиш обаче влязло в историята като най-краткото околосветско пътешествие дотогава и останало такова още два века след това. Кавендиш представил на английското Адмиралтейство много подробна карта на преминатия маршрут и други полезни сведения. 8 септември 1628 г. При ураган във Флоридския проток потънали 11 испански галеона, натоварени със злато и сребро на стойност 13,5 млрд франка. 8 септември 1838 г. В селището Кьониг, близо до Хесен, Германия, се ражда австрийският полярен изследовател Карл Вайпрехт. През 1872 – 1874 г. заедно с Юлиус Пайер той оглавил австрийската полярна експедиция, която с кораба „Тегетхоф” трябвало да премине по Североизточния морски път – от Баренцово море до Беринговия проток. При островите Нова земя корабът бил скован от ледовете и след 372 дни дрейфуване стигнал до непознат архипелаг, който австрийците нарекли на името на своя император – Франц-Йосифова земя. 8 септември 1861 г. Американският параход Lady Elgin потъва в резултат на сблъсък с друг параход в езерото Мичиган. Загиват повече от 300 души. 8 септември 1923 г. Седем американски разрушителя, включително и флагманския DD 261 Delphi заради навигационна грешка изкачат на крайбрежни скали около бреговете на Калифорния. Тази катастрофа, една от най-глупавите в историята на американския флот, отнема живота на 22-а човека.
8 септември 1934 г. Американският лайнер Morro Castle, подпален от пироманиака Джордж Роджърс изгаря на път от Хавана към Ню Йорк. Загиват 134 човека.
8 септември 1959 г. В корабостроителницата „Бат Айрън Уоркс”, щата Мейн, е спуснат на вода американският разрушител Charles F. Adams DDG-2. Той е първият от серията от 23 подобни разрушителя построени за американския флот. Освен тях са построени още вест броя от същия клас за флотите на Австралия (клас Perth) и Федерална република Германия (клас Lütjens ). 8 септември 1966 г. Норвежкият автоферибот Skagerrak потъва в пролива, носещ същото име. 8 септември 1997 г. Хаитянският кораб Pride of la Gonave потъва по време на силна буря в района на Хаити. Загиват повече от 200 човека. 8 септември 2000 г. Морска гара – Варна, посреща истински десант от луксозни пътнически кораби. Парада открива „Ренесанс 5” с 637 пътници на борда. След него швартова „Минерва” с 271 туристи. Серията завършва с „Ариадна” с 238 туристи. 7 септември 1298 г. В битката при Курцола (дн. о. Корчула), Далмация, венецианската флота е разбита от генуезката. В сражението участва и прочутият пътешественик Марко Поло. Ранен, той е пленен и хвърлен в затвор. За да направи по-леко пленничеството, Марко Поло започва да разказва на другаря си по килия – пизанеца Рустичано – своите преживелици по време на далекоизточните си пътешествия. Рустичано записал всичко разказано от Поло и така се родил първият вариант на прочутата „Книга за чуждия свят”. 7 септември 1787 г. След дълго и мъчително плаване из Тихия океан експедицията на френския мореплавател Жан Франсоа дьо Лаперуз стига до п-в Камчатка и хвърля котва в залива Св. св. Петър и Павел. Лаперуз изпраща помощника си Жан Батист Лесепс да отнесе в Париж резултатите от извършените дотогава наблюдения и изследвания. Така Лесепс избягва нещастната участ на експедицията, която изчезва без вест по време на прехода си от Австралия за Нова Каледония. 7 септември 1838 г. Английската девойка Грейс Дарлинг и нейният баща спасяват екипажа на "Forfarshire", параход, разбил се на скали край Нортъмбърланд. Впоследствие тя става национална героиня. 7 септември 1870 г. Британският кулов броненосец Captain се преобръща и потъва край н. Финистер. Загиват 472 души, включително и неговият създател Купър Коулз.
7 септември 1893 г. Руският броненосец за брегова охрана Русалка потъва във Финския залив при преход от Ревел към Хелзингфорс. Загива целият му екипаж от 177 човека. 7 септември 1914 г. Лекият крайцер Емден (капитан Карл фон Мюлер), подминавайки Суматра, навлиза в Индийския океан. През следващата седмица потапя 9 търговски кораба. В Лондон това събитие предизвиква истинска паника.
7 септември 1917 г. U-88 под командването на Валтер Швигер, седмия подводен ас на Германия, загива, попадайки на мина край бреговете на Дания.
7 септември 1966 г. По време на преход при силна буря между Кридстиансанд (Норвегия) и Хиртсхал (Дания) в едноименния проток потъва норвежкият ферибот Скагерак. След уникална спасителна операция всичките 144 пътници и членове на екипажа са спасени, като само един възрастен норвежец умира от сърдечен удар по време на пренасянето му с хеликоптер. 6 септември 1522 г. Корабът "Виктория" от експедицията на Фернандо Магелан с капитан Хуан Себастиан де Елкано влиза в устието на р. Гуадалкивир, като завършва първото в историята околосветско плаване, продължило 1081 дни. „Виктория” е единственият оцелял от петте кораба, с които започва експедицията на Магелан, а 18-те моряци в екипажа са единствените от 285-те, тръгнали в това историческо плаване. 6 септември 1620 г. Корабът Мейфлауър с 149 пилигрими на борда се отправя от Англия към бреговете на Америка. Там новите заселници основават първата английска колония на територията на Масачусетс. Не са запазени никакви документи и чертежи на кораба, но е известно, че "Mayflower", построен през 1615 г., е бил барк с водоизместване повече от 180 тона, дължината му била 19,5 м. Корабът е бил собственост на гилдията на лондонските търговци, които „спонсорирали” това пътешествие. 6 септември 1622 г. По време на силна буря във Флоридския пролив потъват натоварените със злато от колониите испански галеони "Санта Маргарита" и "Нуестра сеньора де Аточа". Загиват 550 човека, а на дъното се озовават съкровища на стойност около 1,5 млн дуката, които по сегашни цени се равняват на около $ 250 млн. 6 септември 1776 г. По време на силен ураган на о. Мартиника потъват 100 френски и холандски кораба. Загиват 600 човека. 6 септември 1776 г. По време на войната за независимост на САЩ е извършена първата подводна атака от подводница срещу кораб. Тя е дело на сержант Езра Лии с подводницата Turtle, конструирана от Дейвид Бушнел, която незабелязано се приближила до 64-оръдейната фрегата "Ийгъл", от корабите, обсадили Ню Йорк. Лии се опитал да закрепи на дъното й мина с часовников механизъм, но то се оказало обковано с медни листове и опитът му завършил с неуспех. Тогава Лии се помъчил да се доближи до друг кораб, но подводницата била открита от фрегатата "Цербер" и унищожена.
6 септември 1879 г. Корабът „Жанета” от експедицията на американския полярен изследовател Джордж Уошингтън де Лонг бил скован от ледовете до о. Хералд в Северния ледовит океан. Тогава се изяснило, че Земя Врангел не е част от Гренландия, както предполагал географът Август Петерман, а остров. 5 септември 1499 г. Америго Веспучи, Алонсо де Охеда и тяхната експедиция достигнали до о. Еспаньола (дн. Хаити). По време на почти двумесечното си плаване те открили над 3000 км от бреговата ивица на Южна Америка. Това дало основания да се направят първите предположения, че Хр. Колумб не е достигнал до Индия или до някакъв неизвестен остров, а е открил нов континент. В писмо до своя патрон банкера Лоренцо Медичи, като описва връщането си от Новите земи, Веспучи заявява убедено: „Тези земи трябва да се наричат Новия свят...” Фразата обхожда цяла Европа и става решаващ аргумент Новият свят да не бъде наречен Колумбия, а Америка. 5 септември 1914 г. Около нос Сент Ебз Хед в Северно море германската подводница U-21 с командир капитан-лейтенант Ото Херзинг потапя английския крайцер "Pathfinder". В 16:45 торпедото попада под предната тръба на малкия крайцер. От взрива е унищожена носовата част на крайцера и той потъва в течение на 4 минути. Заедно с кораба загиват 259 човека от екипажа. Англичаните не забелязват следите от торпедото и първоначално приписват гибелта на "Патфайндър" на удар от мина.5 септември 1940 г. В Северно море англичаните потапят германския транспортен кораб "Марион". Загиват няколкостотин немски войници. 4 септември 1557 г. В Сен Мало умира френският мореплавател, търговец и пират Жак Картие, известен с прозвището „Веселият корсар”. Потомък на моряци, той става един от най-известните мореплаватели на Франция. По поръчение на крал Франсоа І през април 1534 г. организира експедиция, която трябва да открие северозападен морски път до Китай. Достига до р. Сейнт Лоурънс, п-в Лабрадор, изследва и част от крайбрежието на о. Нюфаундленд. Не успява да открие Северозападния морски път, но осъществява още две плавания и поставя началото на колонията Нова Франция в днешна Канада. 4 септември 1810 г. В малкото пристанищно градче Шелбърн Каунти, Нова Скотия, е роден Доналд Мак КейСтег Хаунд („Ловджийска хрътка”), Флаинг Клауд („Летящ облак”), Флаинг ФишСоверейн ъф дъ Сийз („Повелител на моретата”), който през 1854 г. постигнал скорост от 22 възла – най-висока за всички времена, развита при плаване под ветрила, и т.н. Мак Кей заслужено бил наречен „крал на клиперите" – световно известен строител на ветроходи. През 1841 г. основал първата си корабостроителница в Ноберипорт, щата Масачузетс. От нейните стапели излезли едни от най-прочутите ветроходи – („Летяща риба”). 4 септември 1999 г. В Санкт Петербург тържествено е спусната на вода фрегатата Штандарт - копие на флагманския кораб на Петър І.
3 септември 1878 г. Английският речен екскурзионен параход Принцеса Алис потъва в Темза след сблъсък с товарния параход "Байуел Касл". В резултат на "Великата трагедия на Темза" загиват 650 човека.  3 септември 1939 г. На 250 мили западно от Ирландия в 19:35 ч. е торпилиран английският пътнически кораб Athenia, начело с капитан Джейм Кук (James Cook), от германската подводница U-30, с командир капитан-лейтенант Фриц-Юлиус Лемп. Торпедото попада в машинното отделение и около 10:00 часа на 4 септември корабът потъва в точка с координати 56°42"N/14°05"W. На борда на пасажера се намират 315 човека екипаж и 1103 пътници, от които 316 са граждани на САЩ. Загиват 19 члена на екипажа и 93-ма пътници (от тях 28 американци). "Ahenia" става първият кораб потопен от германските подводници през Втората световна война. Обяснението на Лемп за тази атака е, че корабът е вървял затъмнен и с курс зиг-заг. После, за да прикрие престъплението, командването на подводните сили на Германия откъсва страницата от корабния дневник на подводницата и я подменя с друга.
2 септември 1899 г. Във Френското списание „Яхтата” е публикувана обширна статия относно опасностите при плаване в Атлантическия океан в следствие на възможността от сблъскване с отломки от кораби, представляващи понякога цели корпуси и плаващи нерядко под водата. Към 1899 г. тези корабни отломки са един от най-тежките проблеми в корабоплаването и европейският печат многократно се опитва да насочи вниманието към него на правителствата на морските държави. През същата година британското адмиралтейство изпраща в Атлантическия океан два военни кораба със задача да издирят и отстранят от пътя на британските кораби до Америка поне най-големите и най-опасни корабни остатъци. 2 септември 1940 г. Сключено е дългосрочно споразумение между правителствата на САЩ и Великобритания. Англия отдава под аренда за 99 години 8 военни бази в Канада и Карибските острови в замяна на 50 разрушителя. 2 септември 1945 г. На борда на линейния кораб "Missouri", пристигнал специално в Токийския залив, е подписан актът за капитулацията на Япония.
1 септември 1503 г. От второто си плаване до Индия се завръща в Лисабон Вашку да Гама. На тържественото посрещане, устроено от кралския двор, той връчва на Жуао ІІ даровете, донесени от далечната страна с думите: „Португалия господства в Индия без съперници”. 1 септември 1796 г. От пристанище Тулон на Средиземно море за пристанище Брест на Атлантическия океан отплава френска бойна ескадра, предвождана от адмирал Вилньов, със задачата да подготви френски морски десант в Ирландия. По-късно французите са принудени да се откажат от тази идея поради пораженията, нанесени от англичаните на съюзния им испански флот. 1 септември 1955 г. Във Варна влиза в експлоатация „Сухият док”, днес кораборемонтен завод „Одесос”. 1 Септември 1985 г. Американска експедиция, под ръководството на Робърт Балард, открива на 4000 метра под водата останките на потъналия на 14 април 1912 г. легендарен лайнер "Титаник". Това става с помощта на изследователския кораб на Уудсхолския институт "Кнор" и дълбоководния апарат "Арго".
Още за военноморските сили Източник:  |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
