30 април 1492 г. Кралете Фелипе и Изабела дават документ на Колумб, с който му разрешават да направи своята експедиция - търсенето на път до Индия.

30 април 1633 г. В Рим, на процеса, организиран от Светата Инквизиция, италианският учен Галилео Галилей (Galileo Galilei) бил принуден да се откаже от своя основен труд „Диалог за двете най-главни системи за устройството на света – Коперниковата и Птоломеевата”. В тази книга Галилей защитавал учението на Коперник, че Слънцето е център на вселената, а не Земята, и развивал своите възгледи за връзката между фазите на лината и морските приливи и отливи.

Галилео Галилей

30 април 1800 г. Експедицията на Хумболт, която плава срещу течението на Ориноко достига католическата мисия Сан Антонио де Явата. Тук Хумболт разкрива тайната на Ориноко и Риу Негру. На средния участък, между най-горното течение на Ориноко и мястото където тя завива има отклонение . ръкавът Касикиаре. Той е единствен в света по своя характер, съществуването на който - по думите на Хумболт - непрекъснато учените обсъждат. Хумболт установявя, че реката се съединява с Риу Гуайния, един от първите притоци на Риу Негру, която пък е най-големият приток на Амазонка. Фактически Касикиаре е единствената, която свързва водите на Ориноко и Амазонка.

30 април 1896г. Параходът Он Уо (1354 per. т), принадлежащ на "Индокитайската корабоплавателна компания", около Васунг се сблъсква с парахода Нью-Гуанг. "Он Уо" отива на дъното, отнасяйки със себе си повече от 250 човека.

30 април 1906 г. Английският броненосец Empress of India се сблъсква с подводницата А-10.

броненосец "Empress of India"

30 април 1908 г. Японският учебен крайцер Matsushima потъва след взри на боезапаса в Тайванския пролив. Загиват 206 моряци.

крайцер "Matsushima"

30 април 1918 г. Във водите на Атлантическия океан като стажант в екипажа на германска подводница загива мичман II ранг Димитър Г. Светогорски. Роден е на 28 август 1895 г. в Кюстендил. Постъпва в Морското училище във Варна и е изпратен да усъвършенства образованието си в морското училище в Ливорно, Италия. След неговото завършване продължава да изучава морското дело в училището във Фленсбург, Германия. Участва като стажант в плавания на германски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Малко преди да се завърне в родината си е включен в състава на подводница, която изчезва безследно при изпълнение на бойна задача в Атлантическия океан.

30 април 1937 г. Попада на мина и потъва испанският дреднаут Альфонсо XIII. 

дреднаут "Alfonso XIII"

30 април 1966 г. В Осака, Япония, вдига родния трицвет 25 585-тонния танкер “Огоста”. Ръководството му е поверено на капитан Иван Станчев и главния механик Добри Байчев.

30 април 1991 г. Гигантски циклон връхлита върху крайбрежието на Бангладеш и отнема живота на 138 хиляди души.

29 април 1494 г. По време на втората си експедиция до Новия свят Христофор Колумб достига брега на Куба и там забива дървен кръст като символ на владелческите права на Испания над острова. При южното му крайбрежие испанците открили тесен и дълбок залив, който нарекли Пуерто Гранде – днес там е военноморската база на САЩ Гуантанамо. На 4 май Колумб открил друг остров и му дал името Сант Яго (дн. Ямайка).

Христофор Колумб

29 април 1661 г. Китай завладява остров Формоза (Тайван).

29 април 1770 г. Англичанинът Джеймс Кук за пръв път се среща с коренните обитатели на Австралия. Той пише, че те са на много ниско ниво на умствено развитие, отколкото полинезийците.

29 април 1854 г. Германският ветроход Фаворит, с вместимост около 450 per. т, имайки на борда си 191 пасажери, излиза от Бремена за Балтимор. По време на силен дъжд при западен щормови вятър край н. Старт-Пойнт в него на пълен ход се удря американския Хеспер, пътуващ от Чарлстона към Антверпен. Ударът попада под прав ъгъл в борда и корабът започва бързо да потъва. Капитанът на "Фаворит", старшият помощник и четирима матроси успяват да се прехвърлят на борда на американския кораб. Броят на жертвите от тази катастрофа е 201 човека.

29 април 1854 г. Ветроходът Iowa отплавал от пристанище Ливърпул към Мелбърн, Австралия, с 85 пътници и 36-членен екипаж. 880-тонният кораб, собственост на Джеймс Стийл изчезнал безследно в морските простори и никой никога повече не научил съдбата му. 

29 април 1872 г. В град Клисура е роден Лазар Драганов – кап. І ранг, началник на българския военноморски флот в периода 1919 – 1922 г. Завършва Кралската академия за търговия и мореплаване в Триест (1894 г.) Постъпва на служба в българския военноморски флот със звание мичман ІІ ранг. Служи на учебния крайцер „Надежда”. През 1903 – 1904 г. специализира в минния офицерски клас в Кронщат. През 1906 г. става командир на новополучения торпедоносец „Дръзки”. През 1913 г. командва „Надежда”, а през 1915 – 1916 г. е командир на подвижна брегова батарея и за няколко месеца комендант на пристанище Кюстенджа. През 1917 г. оглавява Беломорския ни флот. На 24 октомври 1919 г. преминава на работа в управлението на Морската и речна полиция, в каквато се трансформира флотът по силата на Ньойския договор. През 1925 г. се пенсионира и се завръща във Варна. До края на дните си се ползва с авторитет във флота и съгражданите си. Умира във Варна на 27 януари 1945 г.

Лазар Драганов

29 април 1876 г. В Петербург умира Генадий Невелски (Геннадий Иванович Невельской). Роден е на 5 декември 1813 г. в Дракино, в семейството на морски офицер. През 1829 г. постъпва в Морския кадетски корпус. Завършва го с отличие през 1832 г. и продължава образованието си в Офицерските класове. През 1836 г. е произведен в чин лейтенант. Служи под командването на Фьодор Литке, участва в плаване около Европа (1846 г.). Командва транспорта „Байкал” (1847 г.), с който през 1848 – 1849 г. извършва преход през Атлантическия и Тихия океан до Далечния изток. Там открива устието на Амур, пролива между остров Сахалин и материка.
Основава военно-административното селище Петровский пост (1850 г.) в залива Счастье (дн. Никоаевск на Амур).
През 1854 г. е произведен в чин контраадмирал, през 1864 г. – вицеадмирал, а от 1874 г. е адмирал. На името на Невелски са наречени залив и пролив в Далечния изток и редица други географски обекти. Името на Невелски носи и Морският държавен университет във Владивосток.

Генадий Невелски

29 април 1941 г. Съветския летец Иван Черевични завършва проучванията на "бялото петно" на о.Врангел в Северния Ледовит океан. За 26 дни той изследва обширни и непознати дотогава за човека области. 

29 април 1986 г. Американската подводница Atlanta SSN-712 докосва дъното при Гибралтарския пролив. Напълно е унищожена ХАС.

подводница Atlanta SSN-712

28 април 1770 г. Експедицията на Джеймс Кук (James Cook) на борда на „Индевър“ открила на източното крайбрежие на Австралия удобен залив с богата растителност и му дала името Ботани бей. Няколко дни по-късно (на 6 май) Кук открил северозападно от Ботъни бей друг удобен залив и го нарекъл Порт Джексън. При него през 1788 г. английски кораби свалили около 750 затворници и 300 войници и чиновници от Великобритания, които основали днешния град Сидни.

Джеймс Кук

28 април 1847 г. Английският ветроход Exmouth потъва на път от Лондондери към Квебек. От 251 човека се спасяват едва 3. 

28 април 1965 г. Варненските корабостроители предават на Параходство БМФ последния от серията 3025-тонни кораби за генерални товари. Кръстницата Радка Караколева, работничка в ДИП „Буря” в Габрово, му дава името „Габрово”.

28 април 1867 г. Четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля с гемии на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна.

27 април 1521 г. На остров Макатан от Филипинския архипелаг при стълкновение с местните жители загива първият околосветски мореплавател Фернандо Магелан (Ferdinand Magellan). Отначало той е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанска служба. Крал Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни, установено е единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

27 април 1859 г. Американският ветроход Pomona, пътувайки от Ливърпул за Ню Йорк, претърпява корабокрушение край бреговете на Ирландия. Загиват 388 човека. 

27 април 1863 г. Английският пътнически параход Anglo-Saxon по време на мъгла се разбива на скали край н. Рей. Загиват 237 човека. 

27 април 1865 г. Aмериканският пътнически параход Султана, превозващ бивши военнопленници от Юга, след взрив на парния котел изгаря в р. Мисисипи близо до гр. Мемфис. Загиналите са 1653 човека, а спасените са 741. 

27 април 1916 г. Австро-унгарската подводница U-15 потопява френския броненосен крайцер Leon Gambeta. Загиват 742 френски моряци. 

27 април 1916 г. Край източното крайбрежие на Англия заседнала на плитчина германската подводница UC-5. След безуспешни опити да се измъкнат от капана немските подводничари я взривили и след това се предали в плен на английски разрушител.

подводница UC-5

27 април 1941 г. В 14,45 часа три Ju-88 атакували на 20 мили северно от крайбрежието на о. Крит в района на Малеме транспортния кораб Costa Rica (8672 брт), на чийто борд се намирали 2400 войници, евакуирани от Гърция. Една 500-кг бомба пада точно в средата на кораба и той започва да потъва. За щастие това става достатъчно бавно, за да могат всички да се прехвърлят на три приближили се разрушителя от охраната, преди корабът в 16,00 часа да потъне напълно.

27 април 1947 г. Тур Хейердал (Thor Heyerdahl) започва своето пътешествие с тръстиковата си лодка “Кон -Тики”, с която изминава повече от 5000 морски мили и доказва своето твърдение за начина, по който са заселени островите в Тихия океан. Тур Хейердал (6.10.1914 г. - 19.04.2002 г.) - норвежки учен-етнограф, пътешественик и писател. Завършва Естествено-географски факултет на университета в Осло (1933-1938 г.). По време на Втората световна война участва в норвежката Съпротива. Изучава приемствеността на културата и възможността за транс океански миграции на народите между Стария и Новия свят. Преплува със сала “Кон -Тики” Тихия океан от Перу до архипелага Туамоту (за 101 дена, 1947 г.), за да докаже възможността за заселване на Полинезия от Америка. Открива остатъци на селища от до инкския период на Галапагоските острови (1953 г.). В периода 1955-1956 г. извършва археологически изследвания на островите Пасха, Рапа-Ити и Маркизкия архипелаг и определя времето на заселването им (IV в. пр. Хр.). През 1969 г. и 1970 г. организира експедиции на папирусните лодки “Ра” и “Ра-2” от западните брегове на Мароко до бреговете на Америка. Особено популярни са неговите научно - художествени книги. Има над 10 почетни докторски титли от световни университети. Лауреат е на Българското географско дружество (1972 г.). Национален герой на Норвегия.

26 април 1881 г. В резултат на взрив на борда в чилийското пристанище Пунта Аренас потъва британският параход Doterel. Оцеляват само 12 от всичките 155 души пътници и екипаж. 

канонерка "Doterel"	паметна плоча

26 април 1909 г. Италианската подводница Foca потънала в пристанището на Неапол след вътрешен взрив. Загинали 14 човека от 26-членния екипаж.

подводница "Foca"

26 април 1926 г. Китайският параход Chichibu е изхвърлен от щорм на скали край о. Парамушир. Загиват 230 човека. 

26 април 1945 г. На американската подводница Cod (SS-224) (клас „Gato”), плаваща в надводно положение в Южнокотайско море, в кърмовия отсек от късо съединение на едно от електроторпедата възникнал пожар. Отсекът се напълнил с дим. Появила се опасност от взрив на торпедния боен заряд. Един лейтенант и двама матроси проникнали в отсека, заредили горящото торпедо в торпедния апарат и го изстреляли. Катастрофата била предотвратена, макар че системата за вентилация не можела да се справи с дима. За ускоряване на вентилацията двама подводничари преминали отвън по палубата в кърмовата част и отворили изходния люк. При обратния път водата ги отнесла зад борда – морето било неспокойно. Търсенето им продължило осем часа и завършило благополучно. Двамата матроси били спасени.

подводница "Cod" (SS-224)

25 април 1507 г. Излиза книгата „Въведение в космографията с необходимите за нейните основи геометрия и астрономия. За всичките четири пътешествия на Америго Веспучи и освен това описание (карта) на Вселената както в плоска, така и в глобусна форма, за тези части на света, за които не е знаел Птоломей и които са открити в най-ново време”. Написана е от група учени при двора на Лотарингския херцог, като един от тях – Мартин Валдзеемюлер (Martin Waldseemüller), приписва откриването на Новия свят на Америго Веспучи и предлага южната част на новооткрития континент да се нарича Америка. С това име го отбелязва и на картата. От 1541 г. С името Америка започват да наричат целия континент.

25 април 1719 г. Излиза от печат първото издание на романа „Робинзон Крузо”. Всъщност цялото заглавие на тази прочута книга е „Чудните приключения на Робинзон Крузо, моряка от Йорк, преживял двадесет и осем години в пълна самота на необитаем остров край бреговете на Америка, близо до устието на река Ориноко, където бил изхвърлен при едно корабокрушение, по време на което целият екипаж на кораба, с изключение на него, загинал”. Авторът Даниел Дефо (Daniel Defoe) описва историята на моряка Александър Селкърк, като многократно увеличава годините, прекарани от героя на необитаем остров. Робинзон Крузо е името на негов някогашен съученик. Романът предизвикал небивал интерес. Още същата година той претърпява нови четири издания и носи безсмъртна и напълно заслужена слава на своя автор. 

25 април 1859 г. Започва строителството на Суецкия канал. То се осъществява от компанията на френския генерален консул в Александрия Фердинанд Лесепс (Ferdinand de Lesseps) – „La Compagnie iniverselle du Canal maritime der Suez”. Тя получила от Египет безвъзмездно земята, каменоломните, канал с питейна вода и 4/5 от необходимата работна ръка. Строителството продължава 10 години. При земно изкопните работи загиват над 20 000 египетски фелахи. Съоръжението е открито на 17 ноември 1869 г.

25 април 1867 г. С декрет на императора на Япония страната е отворена за чуждестранни търговски кораби.

25 април 1874 г. В Болоня е роден откривателят на радиото Гулиелмо Маркони (Guglielmo Marconi). По проблемите на безжичната радиовръзка работи от 1895 г. По поръчка на италианското правителство конструирал в Ла Специя брегова станция за обслужване на корабите, която покривала разстояние от 12 мили навътре в морето Създава акционерно дружество „Маркони уайрлес телеграф Ко” и патентова откритието си. През 1899 г. осъществява първата радиовръзка между Франция и Великобритания, а през 1902 г. изпраща първото радиосъобщение през Атлантическия океан. През 1909 г. откритието му е отличено с Нобелова награда.

25 април 1898 г. Съединените Щати обявяват война на Испания. В резултат от войната САЩ придобива контрол над испанските колонии в Карибско море и Тихия океан.

25 април 1915 г. Тази дата влиза в историята под името Денят на Анзак. При Галиполи дебаркират австралийските и новозеландските армейски части (наричани Анзак). Започва кървава, но неуспешна кампания срещу Турската империя. След седеммесечна касапница десантът е изтеглен. Проявената храброст от австралийци и новозеландци е почетена в двете страни с народни празненства на 25 април 1916 г. Оттогава насам тази дата се чества като национален празник на Австралия и Нова Зеландия. Така те са единствените страни в света, които отбелязват като национален празник една голяма военна загуба. 

25 април 1918 г. Китайският параход Kiang Kwan потъва в резултат на сблъсък недалеч от Ханкоу, Китай. Загиват 500 човека. 

25 април 1940 г. При крайбрежието на Норвегия Ju-88 и Не-111 от III/LG1 потапят норвежкия торпеден катер Trygg и тежко повреждат въоръжения траулер Bradman, който за да не потъне, се изхвърля на брега.

торпеден катер "Trygg"

25 април 1941 г. От Дунавската флотилия се създава отряд и флот за отбрана на брегова ивица на Бяло море, наречен Беломорска отбрана.

25 април 1982 г. По време на Фолклендския конфликт край о. Южна Джорджия англичаните сериозно повреждат  аржентинската подводница Santa Fe.

24 април 1623 г. Поради липса на питейна вода и повреда на кораба "Пара" холандеца Ян Карстенс поема към Молукските острови.

24 април 1771 г. Край японския остров Исигаки е отбелязана най-високата сеизмична вълна цунами. С връх 85 м тя се движела със скорост от 750 км в час.

24 април 1816 г. Експедицията на Ото Коцебу открива о. Тикахау, днес Крузенщерн, от архипелага Туамоту.

24 април 1831 г. Роден е английският мореплавател Джордж Стронг Нейрс (George Strong Nares). През 1872 – 1874 г. командва експедицията на кораба „Чалънджър”, която под научното ръководство на Чарлс Томсън извършва хидрографски, метеорологични, геомагнитни и други наблюдения в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. През 1875 – 1876 г. по поръчение на английското правителство предприема арктическо плаване, като през протока Смит Чанъл (Северозападна Гренландия) стига до 82º30' с.ш., с което надминава постижението на Илайша Кейн. Нейрс прави опит да достигне Северния полюс, но е принуден от неблагоприятни условия да се върне обратно. Експедицията му обаче успява да картира и изучи 530 км от неизвестното дотогава крайбрежие и доказва, че Гренландия е голям остров.

Джордж Стронг Нерис

24 април 1877 г. (12 април ст. стил) В Самара, Русия, митрополит Павел прочита пред руските войски и българското опълченски дружини манифеста на руския император за обявяване война на Турция. Непосредствено след това руската дунавска армия преминава р. Прут и със съгласието на Румъния заема позиции на левия бряг на Дунав. В навечерието на войната Турция разполага на реката с 2 броненосеца, 2 големи монитора, 9 канонерки, 5 военни транспорта, 16 шлюпа, 9 военизирани търгвски кораба и 387 баркаса. Руското командване формира 2 морски отряда и една минна част с обща численост 836 души. На 21 април два турски броненосеца навлизат в Мачинския ръкав и бомбардират руските брегови батареи край Браила. На 26-и руснаците започват минирането на главното русло на Дунав край Браила. На 29-и руските батареи взривяват турския броненосен корвет „Лютфи-джелил”. От 219 души екипаж оцелява само един човек.

24 април 1909 г. След като достига до Северния полюс експедицията на Робърт Пири се завръща в първата база - н. Коломбие на о. Елсимиър. Пътят до полюса е изминат за 37 дни - а обратният само за 16 дни.

24 април 1986 г. Внезапно, по неизвестно причини, край н. Сакией в Полинезия потъва филипинският ферибот "Dona Jozephina" загиват 194 души.

23 април 1568 г. Испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра (Álvaro de Mendaña de Neyra) спира на остров Санта Изабела от Соломоновия архипелаг. Там испанецът построява брига, с който по-късно един от неговите капитани - Педро Ортега, открива големите oстрови Малаита и Гуадалканал.

Алваро Менданя де Нейра

23 април 1598 г. В малкото градче Брил е роден „бащата на морската тактика” Маартен Харпертсзон Тромп (Maarten Harpertszoon Tromp). Постъпва във флота през 1617 г. През 1629 г поема командването на флагманската ескадра кораби, изпратени срещу пиратите от Остенде. В периода 1634 – 1636 г. е в оставка. Получавайки чин лейтенант-адмирал на Холандия, през февруари 1639 г разбива флота на дюнкеркските капери, а през септември с.г., испанска армада, превозваща войски към Фландрия. Посветен в рицарско звание от френския крал Луи ХІІІ през 1640 и английския крал Чарлс І през 1642 г. Холандския флот под неговото командване е разбит в Тридневния бой (28 февруари – 2 март 1653 г.) от по-многочисления английски флот на генерал Блейк. Загива по време на битка на борда на кораба си „Бредерот” на 9 август 1653 г. Погребан е на 5 септември в Старата Църква в Делфт.

Маартен Харпертсзон Тромп

23 април 1697 г. В селището Шъгбъроу, Стафордшир, е роден барон Джордж Ансън (George Anson). Постъпва във флота през 1712 г. Първият си кораб като командир поема през 1723 г. През септември 1740 г. командор Ансън с ескадра от шест недоокомплектовани кораба поел към Тихия океан за крайцерски рейс срещу испанското корабоплаване. Завръща се в Англия през юни 1744 г., загубвайки повече от половината си екипаж от 2000 човека. През 1751 – 1756 г. и 1757 – 1762 г. е Първи лорд на Адмиралтейството, като се издига до чин вицеадмирал. Провел реформи и реорганизация на флота. Създател е на постоянен корпус морска пехота. Умира на 6 юни 1762 г. в имението си в Мур Арк, Херфордшир.

23 април 1851 г. Умира руският мореплавател Михаил Лазарев. Роден е в дворянско семейство. През 1800 г. постъпва Морския кадетски корпус, а през 1803 г. е командирован в английския флот, където в течение 5 години непрекъснато плава. В периода 1808 – 1813 г. служи в Балтийския флот, участва в руско шведската война (1808 – 1809 г.) и Отечествената война (1812 г.).
През 1813 – 1816 г. с кораба „Суворов” извършва своето първо околосветско плаване от Кронщат до бреговете на Аляска и обратно, като открива атола Суворов. Като командир на шлюпа „Мирний” и помощник-началник на околосветската експедиция на Ф. Ф. Белинсхаузен през 1819 – 1821 г. участва в откриването на Антарктида и многобройни острови.
През 1822 г., като командир на фрагатата „Крейсер” осъществява своето трето околосветско плаване (1822 – 1825 г.), в което са проведени широки научни изследвания по метеорология, етнография и др.
От 1826 г. командва линейния кораб „Азов”, като едновременно е и началник-щаб на ескадрата на адмирал Л. П. Гайден, извършила поход в Средиземно море. Участва в Наваринското сражение през 1827 г. За проява в сражението е произведен в чин контраадмирал, а „Азов” за първи път в историята на руския флот е награден с Георгиевски флаг.
През 1828 – 1829 г. ръководи блокадата на Дарданелите; през 1830 г. се завръща в Кронщат и командва отряд кораби от Балтийския флот. От 1832 г. е началник-щаб на Черноморския флот. През февруари – йни 1833 г., командвайки ескадра, оглавява Експедицията на руския флот в Босфора, в резултат на която е сключен Ункяр-Искелесийския договор 1833. От 1833 г. е главен командир на Черноморския флот и портовете на Черно море, а също така и военен губернатор на Севастопол и Николаев.
Като талантлив военен организатор Лазарев е привържаник на създаването на силен парен флот, но технико-икономическата изостаналост на Русия не му позволява да изпълни тази задачд. Лазарев възпитава плеяда талантливи морски командири (П. С. Нахимов, В. А. Корнилов, В. И. Истомин, Г. И. Бутаков и др.).
На името на Лазарев са наречени атол в групата острови Россиян в Тихия океан, носове в Амурския лиман и в северната част на остров Унимак, остров в Аралско море, залив и пристанище в Японско море и др.

Михаил Лазарев

23 април 1877 г. Роден е един от големите руски изследователи на Арктика Георгий Яковлевич Седов. След няколко по-кратки експедиции през 1912 г. организира експедиция с кораба „Св. Фока”. Заради тежката ледова обстановка е принуден да презимува при северозападното крайбрежие на Нова Земя. На следващата година стига до Франц-Йосифовата земя, но поради липса на въглища за кораба е принуден да спре там за второ зимуване. Вече болен от скорбут, Седов заедно с матросите Григорий Линик и Александър Пустошни се отправя през февруари на 1914 г. към Северния полюс с три кучешки впряга. По пътя болестта го поваля и преди да достигне о. Рудолф. Умира на 20 февруари 1914 г. Погребан е на нос Аук на същия остров. 

23 април 1918 г. Англичаните нападат крайбрежието на Фландрия и пред пристанищата Зеебрюге и Остенде потопяват своите стари кръстосвачи "Ифигения", „Брилиант”, „Интрепид”, „Сириус” и „Виндиктив”. По този начин затварят излаза на германските кораби, базирани в това пристанище. Ответна реакция на германския флот ги принуждава да потопят седем свои подводници, сковани от ледовете във Финския залив.

23 април 1923 г. Португалският параход Mossamedes (бивш Sumatra) се разбил край нос Фрио. 220 човека загинали при тази катастрофа.

параход "Mossamedes"

22 април 1529 г. Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор, с който си поделят откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо.

22 април 1838 г. В Ню Йорк пристигнал параходът Sirius – първият параход, прекосил Атлантическия океан изцяло под пара. Два часа след него пристигнал и Great Western. Появата на двата парахода предизвикала огромна сензация. Хиляди жители на града посетили двата кораба, които прекосили океана използвайки силата на парата.

параход "Sirius" - реплика

параход "Great Western"

22 април 1876 г. Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов се споразумяват да работят съвместно по подготовката на чета, която да се прехвърли с кораб в България на 11 май, когато се предвижда да избухне въстанието във Враца.

22 април 1891г.  На чилийския военен кораб "Blanco Encalada" в пристанище Калдера се взривява крюйткамерата. Броят на жертвите надвишава 200 човека.

кораб "Blanco Encalada"

22 април 1917г.  Кнут Йохан Виктор Расмусен (Knud Johan Victor Rasmussen) – датски полярен изследовател, намира край о. Гренландия склада с продоволствие, оставен от английския полярен изследовател Джордж Стронг Нерс четири десетилетия по-рано.

22 април 1942 г. Североизточно от Бермудските острови първият подводен танкер U-459 (ХIV серия, 1700 т от т.н. „дойни крави”), с командир корветенкапитан Георг фон Виламовиц-Мьолендорф провежда първото зареждане на подводница – U-108.

подводен танкер U-459

22 април 1972 г. Англичаните Джон Феърфакс (John Fairfax) и Силвия Кук (Sylvia Cook) завършват при остров Хеймън, край Австралия, първото прекосяване на Тихия океан под гребла. Двамата отплават от Сан Франциско на 26 април 1971 г. с лодката „Britannia II”. Преди това, през 1969 г., Феърфакс с лодката „Britannia I” успява да прекоси Атлантика сам на гребла от Лас Палмас до Форт Лодърдейл. В обратната посока – запад-изток, първото преминаване на Атлантика под гребла е осъществено още през 1897 г. от американците Джордж Харбоу и Франк Самюелсън за респектиращото време от 55 денонощия.

Джон Феърфакс	Силвия Кук

22 април 1980 г. Филипинският ферибот "Дон Хуан" се сблъсква с танкера "Талкобан Сити", Филипини. Загиват 313 човека.

21 април 1519 г. Ернандо Кортес (Hernán Cortés) основава в залива Кампече селището Вера Круз (Свети кръст). Слизането на испанците на брега съвпаднало с именния ден на бога на ацтеките Кетцалкоатл. Според преданието той бил прогонен от страната им, но в деветия ден на вятъра (именния му ден) щял да се завърне и да подчини отново ацтеките на властта си. Затова те възприели Кортес като бога, който се завръща, за да ги накаже. Впоследствие това поверие помогнало много на испанците да завладеят по-лесно силната империя на ацтеките.

21 април 1715 г. В Ки Ларго, край остров Пинос (южно от Куба), потънал испанският галеон Сан Доминго, натоварен със злато за 3 млрд. франка

21 април 1825 г. В пристанище Марсилия се завръща от далечно плаване експедицията на френския мореплавател Луи Изидор Дюпере (Louis Isidore Duperrey) с кораба „Coquille”. Тя продължила 31 месеца, през които изминала 25 000 левги ( 1 левга = 5560 м). В Тихия океан експедицията открила атол, който нарекла на министъра на Френската марина Клермон Тонер (днес остров Реао от островите Туамоту), и картирала малките острови Дюпере. Французите събрали и колекции от растения и животни, много от които били непознати дотогава на учените. Като изключително постижение в историята на далечните плавания останал фактът, че тази продължителна експедиция не дала нито една жертва поради смъртен случай или тежко заболяване.

Луи Изидор Дюпере

21 април 1898 г. Започва Испано-американската война, избухнала между САЩ и Испания по повод въстанието на остров Куба. Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главни моменти във войната. Испания губи богатите си колонии - Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови, които минават под суверенитета на САЩ.

Битката при Манила

Робърт Едуин Пири

21 април 1908 г. Експедицията на американския полярен изследовател Фредерик Албърт Кук (Frederick Albert Cook) според собствените му изчисления достигнала Северния полюс. На връщане експедицията била отнесена от дрейфуващите ледове на 185 км западно от основната им база, намираща се на остров Аксел Хейбърг.

Фредерик Албърт Кук

20 април 1657 г. Английският адмирал Робърт Блейк (Robert Blake) разбива испанския флот в залива Санта Круз, Канарските острови.

20 април 1816 г. Експедицията на руския мореплавател Ото Коцебу открива в Тихия океан о. Тикей от архипелага Туамоту. На 23 април Коцебу достига до верига от острови от същия архипелаг, на които дава името на кораба си „Рюрик” (дн. Арутуа).

Ото Коцебу

20 април 1828 г. След дълго пътуване по река Нигер французина Рене Кайе достига до прочутия град и търговски център Томбукту.

20 април 1846 г. Роден е в Португалия Алешандри Пинту - изследовател на р. Кунене и Кубангу, на Ангола, Мозамбик и Замбези.

20 април 1874 г. Дейвид Ливингстън бил тържествено погребан в Уестминистърското абатство в Лондон. На паметника му и до днес има следния надпис:"Пренесен от предани ръце по суша и море, тук почива Ливингстън, мисионер, пътешественик, приятел на човечеството."

19 април 1587 г. Франсис Дрейк (Francis Drake) нахлува в залива на Кадис с ескадра от 24 кораба. Англичаните опожаряват над 30 новопостроени кораба от флотата, с която испанският крал Филип ІІ се готвел да нахлуе в Англия.

19 април 1781 г. В Петербург е публикуван манифест на руската императрица Екатерина ІІ (1762-1796 г.), с който се обявява, че Русия присъединява към своята територия Кримския полуостров, Таман и по-голямата част от Кубан. Така Русия получава излаз на Черно море.

19 април 1850 г. Англия и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал. По-късно САЩ решават да извършват това самостоятелно. Каналът свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа).

19 април 1882 г. Умира Чарлс Роберт Дарвин - английски естественик и физиолог. Той участва в научна експедиция по южноамериканските крайбрежия с кораба "Бигъл". Там събира първите материали за прочутото си съчинение "За произхода на видовете чрез естествен подбор" (1859 г.). В книгата "Произход на човека и половия отбор" (1871 г, ) Дарвин обосновава спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.

19 април 1943 г. В корабостроителницата „Бетълхайм Стийл” в Куинси, Масачусетс, е спуснат на вода крайцерът Canberra CA-70. Наречен е чест на загиналия в битката при остров Саво негов предшественик.„Канбера” служи през останалата част на Втората световна война, участва в битката за остров Окинава, където е торпилиран, и спечелва седем бойни звезди. След войната е преоборудван в ракетен крайцер и служи във флота до 1980 г., когато е продаден за нарязване.

19 април 1989 г. Взрив в една от кулите на главния калибър на линкора Iowa BB-61. Макар и частично повредите да са отстранени корабът е изведен от активна служба на 26 октомври 1990 г. и е предаден на резервния флот.

18 април 1770 г. В първото си плаване, след като напуснал Нова Зеландия, експедицията на Джеймс Кук (James Cook) открила на източното крайбрежие на Нова Холандия (Австралия) нос, който получил името на виделия го пръв лейтенант Закари Хикс (дн. Кейп Евърард).

18 април 1822 г. В Блейхероде, Германия, е роден немският картограф Август Петерман (August Heinrich Petermann). Основател е (през 1855 г.) и в продължение на 24 години е редактор на списание „Mitteilungen aus Sustus Geographischer Austalt”. Изследва Арктика, островите Шпицберген, Гренландия и Франц-Йосифова земя. Умира в Гота на 28 септември 1878 г.

18 април 1833 г. Корабът „Бигъл” под командването на капитан Робърт Фицрой (Robert FitzRoy) влязъл в устието на река Санта Крус за ремонт. Фицрой и участващият в експедицията Чарлз Дарвин използвали престоя, за да проучат течението на южноамериканската река до 260 км от устието й.

18 април 1884 г. Английският пътнически пароход "Стейт оф Флорида" (3138 per. т), имайки на борда си 167 човека, включително и екипажа, под командването на капитан Сандлера извършвал плаване от Ню Йорк за Глазгоу, в ясна темна нощ. Парохода пътувал със скорост от 11,5 възла при умерен вятър и спокойно море, с включени ходови светлини. Срещу парахода се приближил английският тримачтов барк "Понема", също носейки установените от правилата светлини. Дали корабоводителите не успяват правилно да се ориентират, дали пък не са обърнали необходимото внимание на светлините си, това така и никой не узнава. Корабите се сблъскали. Форштевенът на "Понема" се врязал в борда на парахода зад преградата на машиннокотелното отделение. Два велбота на палубата били разбити от удара. От борда на парахода успели да спуснат четири шлюпки, едната от които се преобърнала, докосвайки водата. След няколко минути потъва "Стейт оф Флорида", а след него — "Понема". С първия кораб загиват 123 човека, с втория — 12. От 15 члена на неговия екипаж се спасява само капитан Хайбърн и двама матроси. 

18 април 1899 г. Във Варна следобед гостите от Казанлък посещават фара на нос Галата: „Какъв прелестен кът! Но той не е наш! Фарът и околността му са турска територия! Кой може описа чувствата на учениците, на тези млади патриоти, като им съобщихме това? Този случай предизвика да поговорим за международните конвенции...”

18 април 1906 г. Германското правителство взема решение да започне строителството на нови, по-големи бойни кораби, между които и шест кръстосвача. Решението е в отговор на спускането на вода на британския военен кораб „Дреднаут”, който бележи нова тенденция във военноморското дело. Германците освен това разширяват Килския канал, за да могат корабите да минават през него, и съоръжават Вилхелмсхафен с нови шлюзове.

18 април 1942 г. Самолети В-25 Mitchell, под командването на Джеймс Дулитъл (James H. Doolittle), излитат от палубата на самолетоносача Hornet и бомбардират Токио. След акцията самолетите кацат на китайска територия.

18 април 1943 г. Адмирал Исороку Ямамото (Isoroku Yamamoto), архитектът на атаката срещу Пърл Харбър, посетил островите Бугенвил за преглед на съоръженията за тяхната защита. Американското разузнаване научило за тази инспекция. Адмирал Честър Нимиц се консултирал със секретаря на флота Франк Кнокс и адмирал Уилям Хелси как да бъде премахнат Ямамото. Замислят специалната операция „Vengeance". Самолет P-38 прихванал и свалил адмиралския самолет над островите Бугенвил.

18 април 1976 г. В Авачинския залив, Камчатка, се сблъскали съветската атомна подводница К-116 (пр. 675 Echo II) и м/к „Вольск”. Подводницата получила повреди в лекия корпус и била принудена да се върне в базата си за ремонт.

17 април 1524 г. Италианският мореплавател Джовани да Верацано (Giovanni da Verazzano) започва обследване на бреговете на Северна Америка.

Джовани да Верацано

17 април 1610г. Английският изследовател Хенри Хъдсън (Henry Hudson) се отправя на плаване, в което открива Хъдсъновия пролив.

Хенри Хъдсън

17 април 1793 г. Експедицията на френския мореплавател Антоан дьо Брюни д’Антркасто (Antoine Raymond Joseph de Bruni D'Entrecasteaux) спряла на остров Нова Каледония, където французите погребали починалия капитан на кораба „Есперанс” Дьо Кермадек.

Антоан дьо Брюни д’Антркасто

17 април 1805 г. Преговорите на руската дипломатическа мисия с японското правителство приключили неуспешно. Ветроходът „Надежда”, който под ръководството на Иван Фьодорович Крузенщерн осъществявал първото руско околосветско плаване, напуснал пристанище Нагасаки и поел към остров Хокайдо. Там Крузенщерн картографирал брега му и отстранил грешките, съдържащи се в известните дотогава японски и европейски карти.

Иван Фьодорович Крузенщерн

17 април 1940 г. Английският крайцер Suffolk, заедно с четири разрушителя, излязъл от базата Скапа Флоу за да поддържа десантиралите по крайбрежието на Норвегия войски. Задачата им била с 8-инчовите оръдия на крайцера да бъде обстреляно летището Сула, намиращо се в околностите на Ставангер. Заради неточните данни ударът бил нанесен по разположената недалеч от Сула база на военноморската авиация, в резултат на което били унищожени четири хидросамолета He-59. Ответните действия на Луфтвафе не закъснели. В 08,25 часа бомбардировачи нападнали „Съфолк”, който в този момент се намирал на 96 км от норвежкото крайбрежие и се движел с курс на запад. Налетите продължили в продължение на седем часа. Около 09,00 четири Не-111 от I./KG26 от голяма височина хвърлили по крайцера бомби, две от които попаднали в кораба. След тях над крайцера се появили 12 Ju-88 от II./KG30, и в 10.37 той получил пряко попадение. Бомба SC500, пробивайки палубата зад кърмовата 8-инчовата кула, се взривила вътре в кораба редом с машинното отделение. При това детонирала част от боезапаса на кърмовите кули. В резултат от мощния взрив загинали 71 човека от екипажа на „Съфолк”, като силно пострадали и механизмите на машинното отделение. В течение на следващите 20 минути в кърмовите отсеци постъпили около 1500 тона вода. Крайцерът продължавал да се движи в посока Скапа Флоу, макар скоростта му да паднала на 18 възела. Налетите продължили, и в 13,05 „Съфолк” получил още едно попадение, в резултат на което било извадено напълно от строя рулевото устройство. Сега корабът можел да се управлява само с помощта на машините. В хода на следващите атаки още няколко бомби се взривили в непосредствена близост до борда на „Съфолк”, и корабът получил допълнителни повреди. Едва в 14,15 часа, когато немските самолети се оттеглили, над крайцера се появили „Бленхайми” от 107 Sqdn. RAF. Едва на следващия ден тежко повреденият „Съфолк” успял да достигне до Скапа Флоу. В това време кърмовата част вече се намирала под водата. Заедно със „Съфолк” по време на налетите тежки повреди получил и разрушителят „Киплинг” („Kipling”), влизащ в състава на охраната му.

крайцер "Suffolk"

17 април 1969 г. Хеликоптери от Iwo Jima вдигат на борда капсулата с екипажа на "нещастния" Apolo 13.

Iwo Jima

Изваждането на Apolo 13

16 април 1768 г. Експедицията на французина Луи Антон дю Бугенвил открива в Тихия океан остров Умайтия, близо до Таити.

16 април 1786 г. Роден е английският полярен изследовател Джон Франклин. Като капитан на ветрохода „Тренд” през 1818 г. участва в експедицията на Д. Бюкън, която трябвало да премине от Беринговия проток през Северния полюс в Атлантическия океан, но успяла да стигне само до о. Шпицберген. През 1819 – 1821 г. Франклин ръководи експедиция, която изследва част от северното крайбрежие на Канада, между заливите Хъдсън и Коронейшън. През 1826 – 1827 г. организира нова експедиция. С 4 ветрохода изследва крайбрежието на Северна Америка. През 1845 г. с корабите „Еребъс” и „Тирър” се опитва да открие Северозападния морски път. Не се завръща. Години по-късно се установява, че всички участници от експедицията му са загинали на о. Кинг Уилям.

16 април 1805 г. В Санкт Петербург е основана Централната военно-морска библиотека.

16 април (28 април) 1819 г. Близо до остров Ява почива Александър Баранов - първия главен управител на руско селище в Северна Америка. Благодарение на него руснаците разширяват връзките си с търговците от Калифорния и Хаваите. Създава няколко селища, изпраща експедиция, която изследва Тихоокеанското крайбрежие, полага основите на корабостроенето, организира училище в Аляска. Баранов участва и в експедицията по изследването на Чугацкия залив.

16 април 1945 г. Немският транспорт Goya (дължина 131 м., 17 м. ширина) натоварен с немски бежанци е торпилиран от съветската подводница L-3 в Балтийско море в близост до п-в Хел. Капитанът на подводницата Владимир Коновалов открива съдът и дава заповед в 23 и 52 м. След 7 минути корабът потъва, а 6000! хора се удавят. Точният им брой не може да се установи, транспортът е бил претъпкан с немски бежанци, като в бордовия лист пише, че те са 6100. В други източници пише, че са загинали над 7000 души. Спасяват се едва 165 пътника. Точно 58 години след торпилирането корабът е открит - на 16 април 2003 г. на 76м. дълбочина.

Транспортен кораб "Goya"

16 април 1947 г. Френският товарен кораб Grandcamp (тип Либърти бивш „Benjamin R. Curtis”), превозващ „безобиден” товар от амониева селитра пристанал в пристанище Тексас сити. През нощта в трюма му избухнал пожар. На разсъмване, забелязвайки гъстия черен дим, ръководството на пристанището се обезпокоило, тъй като само на 700 фута от порта се намирал химическия завод на фирмата „Монсанто”. Докато хората стояли в дока и гледали буксирите, готвещи се да изведат горящия кораб в открито море, изведнъж той бил обхванат от огнено кълбо. За мнозина от тях това било последното, което видели в живота си. Огромна стена от огън се пръснала на всички страни, а летящите отломки от кораба предизвикали взрив и пожар в химическия завод, убивайки и изгаряйки стотици работници и зяпачи, оцелели след първоначалния взрив. Голяма част от работния район била разрушена, пожарите бушували по цялата брегова ивица, подлагайки на опасност намиращите се недалеч резервоари с бутан. Малко след полунощ се взривил още един съд, също превозващ селитра и веригата от събития се повторила. При тази катастрофа загинали повече от 500 човека, а над 1000 получили сериозни наранявания.

взрива на кораб "Grandcamp"

16 април 1951 г. Английската подводница Affray излязла от Портсмут на учебно плаване с група млади офицери на борда. Тя трябвало всяка сутрин да излиза на свръзка, но още на 17 април сеансът не се състоял. Било известно, че тя трябвало да извърши потапяне на 30 мили южно от остров Уайт, и в този район незабавно започнала операция по издирването й. Няколко кораби съобщили, че чували отчетливите сигнали от асдиците си. Подводницата „Амбуш” дори приела съобщение: „Ние лежим на дъното”. Но търсенията останали без резултат, и на 19 април Адмиралтейството обявило за гибелта на подводницата и хората. В средата на юни "Афрей" все пак била открита на 37 мили от мястото на потапянето. Вдигнатите мачта на радара и перископа показвали, че подводницата се е движела в подводно положение. Хоризонталните рули били поставени на положение за изплаване, т.е. подводницата не е потънала веднага. По-нататъшните изследвания показали, че тръбата на шнорхела е счупена на 3 фута над палубата, което е и причината за гибелта й. Анализ в Портсмут доказал, че това е станало вследствие на умора на метала.

подводница "Affray"

16 април 1987 г. По време на учения на съветския Тихоокеански флот край остров Асколд загинал малкият ракетен кораб Муссон (пр. 1234 Овод „Nanuchka-I”), след като крилата ракета пронизала корпуса му и се взривила във вътрешните помещения. Заедно с кораба загинали 39 съветски военнослужещи.

ракетен кораб "Муссон"

15 април 1786 г. Роден е английският полярен изследовател Джон Франклин (John Alexander Franklin). Като капитан на ветрохода „Тренд” през 1818 г. участва в експедицията на Дейвид Бюкън, която трябвало да премине от Беринговия проток през Северния полюс в Атлантическия океан, но успяла да достигне само до остров Щпицберген. През 1819 – 1821 г. Франклин ръководи експедиция, която изследва част от северното крайбрежие на Канада, между заливите Хъдсън и Коронейшън. През 1826 – 1827 г. организира нова експедиция. С четири ветрохода изследва крайбрежието на Северна Америка. През 1845 г. с корабите „Еребъс” и „Тирър” се опитва да открие Северозападния морски път. Не се завръща. Години по-късно се установява, че всички участници от експедицията му са загинали на остров Кинг Уилям.

Джон Франклин

15 април 1800 г. Роден сър Джеймс Кларк Рос (James Clark Ross). Британски пътешественик. Изследва Антарктика и прави самостоятелна експедиция. На 1 юни 1831 г. установява къде се намира точно Северния магнитен полюс. В 1839 г. предприема експедиция до Антарктида с корабите HMS Erebus and HMS Terror като картографира голяма част от белия континент. Открива море Рос, земя Виктория и вулканите Mount Erebus and Mount Terror. Починал на 3 април 1862 г. в Ейлсбъри, Великобритания.

15 април 1899 г. В Бургас пристига група от 33 ученици от Казанлъшкото педагогическо училище, ръководени от учителя д-р Васил Николчов. На следващия ден най-напред посещават Третокласното мъжко училище: „... Особено впечатление ни направи сбирката от разни морски животни.... Най-изненадани останаха учениците от морското конче. Полъгани, види се, от името му, те очакваха да видят нещо голямо и останаха учудени, като им се показа едно 8 – 10 см дълго и 1 – 1 ½ см широко животно, на което е дадено това гръмко име...” После мимоходом разглеждат няколко фабрики и се насочват към морето, където наблюдават строежа на бургаското пристанище: ”...вълнобитната стена бе току-речи свършена: но грамадното количество блокове, които са приготвени за спускане в морето, ни дадоха да разберем, че има още много да се работи, за да се издокара това предприятие. Тук ние можахме да наблюдаваме машината, с която се приготвя морското дъно...” На казанлъшките ученици особено силно впечатление прави неколкократното потапяне на един водолаз, определен от тях като „жълто чудовище с металическа глава”.

15 април 1910 г. По време на учение близо до Куре японската подводница №6 се потопила и не изплавала. Спасителните кораби я намерили на следващия ден привечер. Извадили я на повърхността. В отсеците имало 14 загинали подводничари, всички на своите бойни постове. По намерения отчет, оставен от командира, заключили, че подводницата загинала поради постъпване на вода в здравия корпус през неизправен извънборден клапан. От удара в дъното се появил и допълнителен теч в корпуса. Опитите на личния състав да изпомпи водата, да прекъсне постъпването на вода или да продуха баластните цистерни останали безуспешни. Когато водата заляла акумулаторите, започнало отделяне на хлор, което ускорило гибелта на подводничарите.

15 април 1912 г. След сблъсък с ледена планина в Атлантика потъва английският лайнер „Титаник”, собственост на компанията „Уайт стар лайн”, плаващ от Саутхамптън за Ню Йорк под командването на капитан Едуард Дж. Смит . Загиват над 1500 души. По време на катастрофата за първи път в историята на корабоплаването е излъчен ( в 0:45 часа) сигналът SOS, приет от Международната радиотелеграфна конференция през 1906 г. като единен международен сигнал за бедствие по море.

15 април 1916 г. Започва ледената епопея на Ърнест Хенри Шакълтън (Ernest Henry Shackleton). След като напуска скования от ледовете кораб, ръководената от него английска полярна експедиция преплава 185 км с лодка и слиза на необитаемия остров Елефант от Южните шетландски острови. Там Шакълтън оставя 22-на души и само с 5 моряци се отправя към остров Южна Джорджия, за да потърси помощ за експедицията си. Успява да се добере до английската китобойна станция Хусуик, но не може да се върне обратно на острова. Останалите моряци прекарват там повече от 4 месеца, като за убежище използват две преобърнати лодки и се хранят единствено с тюленово месо.

14 април 1498 г. Флотилията на Вашку да Гама (Vasco da Gama) хвърля котва пред залива на Малинди, един от големите търговски центрове на Източна Африка. Местният султан предоставя на Да Гама индийския пилот Малемо Кана. Водени от него, португалците отплавали на 26 април за Индия и за 23 дни (поради слабия попътен вятър) изминали 2400-те морски мили до Каликут. Така те откриват дълго търсения път за Индия. За оказаната помощ арабите много скоро заплащат жестоко и в продължение на няколко века земите им се превръщат в колония на португалците. 

Вашку да Гама

14 април 1812 г. В Лисабон е роден Джон Грей (John Gray) – английски изследовател на Австралия. Пръв минава край брега на днешното пристанище Пърт, проучва северозападното и западното крайбрежие и залива Кориър.

Джон Грей

14 април 1865 г. Обявява несъстоятелност параплувното търговско дружество „Провидение”. То било създадено през 1862 г. в Цариград от Петър Атанасов Попов, Илия Дюкмеджиев и братята Карадончови. Издало 1250 акции по 10 турски лири всяка и със събраните средства закупило от Глазгоу парахода „Азис”. Той осъществявал превозна дейност в Черно море, посещавал пристанищата Варна, Бургас и Браила. Без достатъчна подкрепа от тогавашните състоятелни българи „Провидение” станало жертва на финансовите машинации на чуждестранните си партньори и прекратило съществуването си. То обаче остава в българската история като пръв опит за създаване на родно морско параходство на Черно море.

14 април 1888 г.(н.ст.) Умира Николай Николаевич Миклухо-Маклай, руски учен, етнограф и пътешественик. Възпитаник е на Петербургския университет и на университетите в Хайделберг, Лайпциг и Йена. Първото си научно пътешествие осъществява още на 20-годишна възраст - на Канарските острови и в Мароко. След това изучава крайбрежието на Червено море, Малайския архипелаг и Океания. Води продължителни антропологически наблюдения над коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и островите в Тихия океан. Няколко години посвещава на Нова Гвинея и местното население - папуаси. Посещава Филипините, Индонезия, много от островите на Микронезия и Меланезия. През 1878 - 1882 г. живее в Австралия. Основава биологическата станция близо до Сидни. Разработва проект за независима папуаска държава. Отстоява идеята за взаимното родство на човешките раси.

Николай Николаевич Миклухо-Маклай

14 април 1912 г. На този ден при първото си плаване през Атлантическия океан корабът "Титаник" се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундлънд (през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г.) и потъва. При катастрофата загиват повече от 1 500 души. Между загиналите са около 20 българи, основно от селата Садовец, Плевенско, и Гумощник, Севлиевско. "Титаник" е пътнически параход на британската компания “Уайт стар”, смятан за най-модерния, съвършен, луксозен и надежден за времето си параход.

14 април 1944 г. В пристанището на Бомбай, по време на разтоварване на боеприпаси, се взривява английският параход Fort Stiken. Загиват над 1300 жители на града, Бомбай е опожарен, а пристанището е почти напълно разрушено.

параход "Fort Stikene"

След взрива на "Fort Stikene"

13 април 1713 г. Руска експедиция под ръководсвото на Иван Козиревски, състояща се от 55 руснаци, 11 камчадалци (коренни жители на Камчатка) и японеца Сана, отплавала от Камчатка в открито море с байдарки. В резултат на експедицията на Козиревски. Продължила до 13 ноември 1713 г., науката получила първите достоверни сведения за Курилските острови. Четвърт век по-късно, през 1738 г., Мартин Петрович Шпанберг, участник в експедицията на Беринг, картографирал цялата островна верига. 

На 13 април 1827 г. Умира Хю Клапертън - английски изследовател на Африка. Заедно с английските пътешественици У. Аудни и Д. Денъм през 1822-1823 г. той пресича Сахара от Триполи до езерото Чад и достига гр. Сокото. В резултат на това пътешествие е установено, че р. Нигер не е свързана с езерото Чад. На връщане през 1824 г. Клапертън пресича за втори път Сахара. През 1825 г. достига до Сокото от страна на Гвинейския залив, от гр. Лагос.

13 април 1899 г. Тържествено е положен основният камък на новата сграда на световно известния океанографски музей в Монако.

океанографския музей в Монако

13 април 1904 г. Порт Артур. Завръщайки се от разузнаване руският броненосец Петропавловск  се взривява на мина. Взривът попада в носовите барутни погреби, предизвиквайки разцепването на кораба и моменталното му потъване. заедно с кораба загиват вицеадмирал С.О. Макаров, началник на щаба му контраадмирал М.П.Молас, известният руски художник-баталист В.В.Верещагин, 27 офицери и 652 по-долни чинове. Успяват да се спасят 7 офицери - сред тях командира на кораба Н.М. Яковлев (впоследствие началник на Главния морски щаб, а по-късно член на Адмиралтейския съвет), Великия княз Кирил Владимирович (оглавяващ военно-морския отдел на щаба на Макаров) и 73 други члена на екипажа.

броненосец  "Петропавлоск"

13 април 1904 г. Умира Степан Макаровруски океанограф, вицеадмирал от 1896 г. Той е ръководител на две околосветски плавания - през 1886-1889 г. на “Витяз” и през 1894-1896 г. През 1865 г. Макаров завършва Морско щурманско училище в Николаевск на Амур и Морски кадетски корпус през 1869 г. Той предлага идеята и ръководи строежа на ледоразбивача “Ермак”, с който извършва пътуване в Арктика през 1899 г. и 1901 г. Разработва тактиката на броненосния флот. Макаров изследва проблемите за непотопяемостта и по-дългия живот на корабите. В началото на Руско-японската война той командва Тихоокеанската ескадра в Порт Артур. Загива на броненосеца “Петропавловск”, който попада на мина.

12 април 1782 г. Между островите Гваделупа и Доминика британската западноиндийска ескадра на адмирал Родней влиза в бой с плаващата за Ямайка френско-испанска флотилия на адмирал Де Грас. Англичаните пленяват 4 френски кораба и поставят в безизходно положение френския флагман. Адмирал Де Грас е принуден да свали флага си и да се предаде. Това е пръв такъв случай във френската марина. 

адмирал Джордж Родней

12 април 1832 г. Американският колесен параход "Brandyvane" загива на Мисисипи от пожар. Броят на жертвите е 260 човека. 

12 април 1861 г. В Америка започва Гражданската война. Войски на щатите от Юга под командването на генерал Бьореард бомбардират форт Съмтър в залива Чарлстън.

бомбардировката на форт Съмтър

бригаден генерал Пиер Густав Тотант Бьореард

12 април 1961г. В района на Баренцово море, K-19 (пр. 658 Hotel) едва не се сблъсква с американската подводница "Наутилус". След маневра за избягване на сблъсък, K-19 рязко се накланя и поема надолу като се удря в дъното с носа си. За щастие нищо не се взривява на "малката Хирошима".

подводница K-19 (пр. 658 Hotel)

12 април 2002 г. С възлагателно постановление, издадено от Варненския окръжен съд (ВОС), Параходство БМФ придобива вещите и собствеността на фалиралата през 1999 г. „Варненска корабостроителница” АД. В закрито заседание ден преди това ВОС е отхвърлил жалбата на „Еврометал” АД – Перник.

11 април 1874г. Япония нахлува на о. Формоза (дн. Тайван), като оправдава агресивния акт с убийството на 54 японски моряци, претърпели корабокрушение 3 години по-рано. През октомври Китай се съгласява да изплати компенсации и японците се изтеглят от острова. 

11 април 1912 г. Парахода "Титаник" отплава от пристанище Саутхемптън за Ню Йорк, имайки на борда си 1316 пътници и 891 човека екипаж.

11 април 1913 г. В град Варна умира капитан І ранг Станчо Димитриев, един от основателите на черноморския ни военен флот, и първият българин с морско образование, който бил негов началник. Роден е на 22 март в село Беброво, Еленско. Завършил е престижния „Ройъл нейвъл колидж” в Гринуич (1890 – 1894 г.). Изиграл решаваща роля за въоръжаването през 1907 – 1908 г. на военноморския ни флот с миноносците тип „Дръзки” и за закупуването на учебния кръстосвач „Надежда”. Командвал флота в периода 1907 – 1911г. и разработил редица основополагащи документи за неговото развитие, като първаата българска военноморска програма, полоценията за устройване на флота и първия мобилизационен план на флота.

Станчо Димитриев

11 април 1917 г. Токущо влезлите в Първата световна война САЩ задържат в Нюпорт интернирания там германски кръстосвач „Кронпринц Вилхелм”. Дотогава, в продължение на две години и половина, германският кръстосвач е успял да потопи в северната част на Атлантическия океан 14 търговски кораба с общо водоизместване 60 000 тона.

11 април 1918 г. Германският линеен кораб Westfalen по време на операция срещу Аландските острови в мъгла изскочил на камъни. Заради силните повреди, получени от сблъсъка (трябвало да бъдат свалени 6000 т, включително всички оръдия и поясна броня, за да бъден свален от плитчината и да се завърне в Кил ), неговото възстановяване било признато за нецелесъобразно. На 4 октомври 1918 г. той бил изключен от списъците на действащия флот.

11 април 1931 г. Руските полярници Георгий Ушаков и Сергей Журавльов достигат до н. Бере на източното крайбрежие на архипелага Северна земя. Там намират останки от бамбукова мачта с руския флаг и надпис, че носът е достигнат на 29 август 1913 г. от руската хидрографска експедиция на Б. А. Вилниски до Северния ледовит океан.

Георгий Ушаков

11 април 1944 г. Във Велико Търново умира Капитан І ранг Димитър Добрев – командир на отряда торпедоносци при атаката срещу турския крайцер „Хамидие” на 8 (21) ноември 1912 г. Роден е в Русе на 12 март 1868 г. Възпитаник е на Военното училище, участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Специализира в Австро—унгарския флот и в Кронщат, Русия (артилерийски офицер на борда на броненосната фрегата „Владимир Мономах”). Участва в Руско-японската война (1904 – 1905 г.) в състава на Втора Тихоокеанска ескадра на борда на крайцера „Дмитрий Донской”. Бил е началник на Морското училище, на Подвижната отбрана във Варна, командир на крайцера „Надежда” и др. Погребан е във Варна на 13 април 1944 г.

Димитър Добрев

11 април 1948 г. Във Варна умира капитан І ранг Неделчо Недев. Възпитаник на няколко от най-елитните морски училища в Европа, той служи в Дунавската флотилия в Русе, бил е първият командир на миноносеца „Летящи” и дългогодишен началник на Неподвижната отбрана (артилерията) на флота. Като командир на миноносеца „Смели” участва в победната атака срещу турския крайцер „Хамидие”. Като директор на БТПД от 1932 до 1941 г. съдейства много за развитието на българското търговско корабоплаване.

11 април 1970 г. След пожар на борда й, по време на ученията "Океан", в Атлантическия океан потъва съветската АПЛ К-8 (пр. 627 Кит November). Загиват 52-а човека от екипажа й. В спасяването на останалите хора взема участие българският кораб "Авиор", собственост на Тексим.

10 април 1548 г. В Куско бил убит испанският конкистадор Гонсало Писаро (Gonzalo Pizarro), най-малкият брат на Франсиско Писаро. През 1538 г. той бил назначен от испанския крал за наместник на град Кито. Подмамен от слуховете за Елдорадо, през 1541 – 1542 г. организирал експедиция, преминал Източните Анди, но срещнал много затруднения със снабдяването и с мъка се добрал до днешно Перу. През 1544 г., след смъртта на Франсиско Писаро, оглавил бунта срещу новия кралски губернатор Нунес де Вел, победил го близо до Кито и го убил. Впоследствие обаче той бил разбит от следващия наместник на кралската корона – Гаск, и обезглавен за назидание.

Гонсало Писаро

10 април 1914 г. Дрейфуващата шхуна „Света Ана” на руския полярен изследовател Георгий Брусилов е отнесена от ледовете в района на Франц-Йосифова земя. Брусилов изпраща щурмана си Валерий Албанов и 13 моряци със задачата да се доберат до най-южния от осровите на архипелага. Оцеляват само Албанов о морякът Александър Кондар. Те успяват да се доберат до о. Нордбург, където са спасени от шхуната „Свети Фока”. Донесените от Албанов материали се оказват много ценни за по-нататъшното изучаване на Карско море.

10 април 1940 г. По време на операция "Везерюбунг" английски самолети атакуват германския крайцер Konigsberg. След две преки попадения, крайцерът се преобръща и потъва.

10 април 1963 г. Два дена след излизането си на изпитания в Атлантическия океан потъва американската подводница Thresher (SSN-593). Заедно с нея загива целият й екипаж и заводски специалисти, общо 129 човека.

подводница Thresher (SSN-593)

10 апрел 1986 г. По време на патрулиране в Ирландско море американската подводница Nathanael Greene (SSBN-636)  се удря в дъното. Повредите са толкова големи, че комисията, оценяваща нейното техническо състояние, решава подводницата да не се възстановява и да се изведе от бойния състав на ВМС.

подводница "Nathanael Greene" (SSBN-636)

10 април 1991 г. На италианския ферибот Moby Princе се взривява заложената от терористи бомба. След няколко минути край Ливорно корабът се сблъсква с танкер и потъва. Загиват 140 човека.

ферибот "Moby Prince"

10 април 1973 г. Подписва се българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.

10 април 1912 г. Корабът “Титаник” тръгва от Англия за своето първо плаване. “Титаник” е пътнически параход на британската компания “Уайт стар”. Той е смятан за най-модерния, съвършен, луксозен и надежден за времето си параход. При първото си плаване през Атлантическия океан се сблъсква с айсберг около о. Нюфаундлънд през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. и потъва. При катастрофата загиват повече от 1 500 души.

9 април 1654 г. в Траутена е роден чехът Пьотър Фриц - изследовател на Южна Америка. От 1688 г. той плава по Амазонка като съставя подробна нейна карта с нейните притоци. До смъртта си пътешества - на 20 мартн 1725 г. почива в горното течение на южноамериканската река.

9 април 1682 г. Французинът Робер Ла Сал обявява официално присъединяването на басейните на р.мисисипи и р.Охайо към Франция.

9 април 1872 г. В Грюнберг, Германия е роден Теодор Кох Грюнберг - изследовател на Южна Америка. Той изследва Амазонка, Риу Негру, Жапура. Картографира и р. Ориноко. 

9 април 1903 г. В бой с турска потеря загива мичман I ранг Тодор Дюкмеджиев-Саев. Той е между първите българи, които получават престижно морско образование в чужбина. Възпитаник е на морското училище в Триест. През 1903 г. воюва в Македония като ръководител на чета. На 9 април в село Цапаревски колиби на югоизток от Петрич групата му е обградена от турска потеря. Успява да се измъкне от обкръжението, но в последвалата престрелка е смъртно ранен. Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на 19 век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 г. пише останалия неиздаден труд "Мореплаване и морска сила". В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.

9 април 1940 г. По време на операция "Везерюбунг", германският крайцер Karlsruhe е торпилиран от британската подводница „Truant” и загубва ход. На следващия ден е потопен с торпедо от германски катер.

крайцер "Karlsruhe"

9 април 1941 г. Правителството на САЩ разпорежда югославските кораби, намиращи се в северноамерикански пристанища, да бъдат поставени на разположение на Великобритания. Актът е в подкрепа на решението на Югославия да отстъпи всичките си търговски ораби на Англия, за да я подпомогне в битката й срещу Германия. С този акт английското правителство получава 20 кораба с общо 100 000 б.р.т.

9 април 1942 г. Английският самолетоносач Hermes е потопен от японската авиация, като в течение на 10 минути получава 40 попадения от 250-кг бомби. Загиват 302-а човека от екипажа му.

самолетоносач "Hermes"

9 април 1945 г. По време на ремонт в Кил британска въздушна ескадра, състояща се от 600 бомбардировача, атакува германския джобен линкор Admiral Scheer. Корабът получава 5 попадения от авиобомби. Джобният линкор се пробръща с кила нагоре край заводския кей.
До 1948 г. от потъналия кораб са сваляни оборудване, кулите му, гребните винтове, бронята, двигателите и цветни метали. Постепенно от „Адмирал Шеер” остава скелет, който е затрупан от пясък. Сега на това място е изграден паркингът на корабостроителницата „Мариенарсенал Кил”.

джобен линкор "Admiral Scheer"

9 април 1981 г. Японският товарен кораб „Нишио мару”, плаващ към Шанхай, бил ударен от неизвестна подводница. Образувала се голяма пробойна и за броени минути корабът се скрил под водата. На морската повърхност останали 13 човека. Когато японските моряци дошли на себе си видяли наблизо подводницата, която след малко се потопила без да им окаже помощ. Хората били спасени едва на другия ден, когато били забелязани от преминаващ наблизо японски военен кораб. Започналото разследване установило, че не е било възможно в района да са се намирали японски подводници. Вечерта на същия ден американският посланник в Япония съобщил, че „Нишио мару” е бил потопен от американската подводница George Washington (SSBN-598) . Американското командване трябвало да признае неприятния факт за недостатъчната подготовка на личния състав на ВМС на САЩ.

подводница "George Washington" (SSBN-598)

Хуан Грихалва

Ян ван Рибек

Василий Головнин

8 април 1838 г. Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия, с което времето за пресичане на океана се съкращава наполовина и вече става само 15 дни.

8 април 1899 г. Мичман І разряд Рашко Серафимов от екипажа на учебния крайцер „Надежда” е командирован във Франция, за да продължи военноморската си подготовка. По време на командировката си (до април 1900 г.) той участва в неколкомесечно плаване с учебната фрегата „Мелпомена”.

Рашко Серафимов

8 април 1942 г. Гръцкият параход Enderania се разбива на камъни край бреговете на Турция. Загиват 211 човека. 

8 април 1944 г. Поставено е началото на Кримската операция, проведена от войски на IV Украински фронт командвани от генерал Ф. И. Толбухин, Отделната и Приморска армия, командвани от генерал Ерьоменко във взаимодействие с Черноморския флот, начело с адмирал Ф. С. Октябърски и Азовската военна флотилия с контраадмирал С. Г. Горшков. С удари от южния бряг на Сиваш и Керченския полуостров те пробиват отбраната на 17-та армия на германските войски. В началото на май с щурм превземат Севастопол и освобождават Крим. 

8 април 1961 г. В Индийския океан, близо до Бахрейн, арабски терористи взривяват английския кораб “Дара” (Dara), при което загиват 238 души.

8 април 1969 г. В италианското пристанище Палермо под командването на капитан Иван Пашунков е вдигнато националното ни знаме над 45 860-тонния моторен танкер „Тунджа”, построен през 1963 г. в Норвегия. Техническата експлоатация е поверена на главния механик Тодор Кожухаров.

8 април 1990 г. По време на редовния курс между Норвегия и Дания поради небрежност и претоварване се преобръща фериботът “Скандинавиан стар” , при което загиват 148 души.

7 април 1498 г. Флотилията на Вашку да Гама (Vasco da Gama) хвърля котва в пристанище Момбаса на източноафриканския бряг. С това започва колонизацията на източното африканско крайбрежие, което португалците владеят през следващите два века.

Вашку да Гама

7 април 1521 г. Експедицията на мореплавателя Магелан достига до о.Себу от Филипинските острови.

7 април 1606 г. Експедицията на испанеца Педро Кирос открива обитаем остров от групата Даф. Тук моряците получили всичко необходимо от местното население. Те нарекли острова Монтерей.

7 април 1800 г. Немския пътешественик и изследовател на Африка Фридрих Хорнеман напуска г. Мурзук и се отправя към Борну, западно от езерото Чад. По пътя почива - през февруари 1801 г. Хорнеман е първият голям немски учен и пътешественик, който изследва Африка. Задачата му е да изследва река Нигер и да открие от къде извира и в кой океан се влива. По време на експедицията изчезва безследно. При търсенето му се установява, че след като навлиза с лодка в средното течение на река Нигер и достига град Кацина се разблява от дизентерия и почива много бързо.

7 април 1895 г. Норвежците Фритьоф Нансен и Йохансен са принудени да се върнат към базовия лагер поради лошите атмосферни условия и така да се откажат от откриването на Северния полюс, макар че били само на 360 км. от него.

7 април 1900 г. В Санкт Петербург умира инженер-механик Павел Дмитриевич Кузмински – виден руски учен и изобретател, морски деец, член на Английското дружество на морските инженери и на Френското морско дружество. Малко повече от три години от живота му са свързани с България (2 ноември 1884 г. – началото на 1888 г.). През 1883 г. заедно с други руски морски специалисти постъпва на служба в Дунавската флотилия. Има съществен принос за нейното техническо развитие. Изявява се като искрен приятел на България, оказва гореща морална подкрепа в съдбоносните за младата ни държава дни на Сръбско-българската война.

7 април 1945 г. След атака на американската палубна авиация потъва японският линкор YAMATO отнасяйки със себе си на океанското дъно 2498 живота.

7 април 1966 г. Вдигната е американската водородна бомба, загубена след самолетна катастрофа край испанското село Паломарес.

падналата американска водородна бомба

7 април 1989 г. Избухва пожар на борда на съветската атомна подводница К-278 „Комсомолец” (пр. 685 Плавник Mike) от състава на Северния флот. По време на катастрофата подводницата е на около 180 км югозападно от о. Медвежий, в неутралните води на Норвежко море. Загиват 18 офицери, 12 мичмани и 12 матроси, включително и командирът на подводницата Евгений Ванин.

подводница К-278 „Комсомолец”

6 април 1522 г. Корабът "Тринидад" от експедицията на Магелан, който е под командването на Гонсало Еспиноса напуска ао. Тидоре в Индийския океан и се отправя към Тихия океан и о-ви Ладронес. По своя път към Панама Еспиноса и 53-ма души екипаж откриват о-ви Сонсорол и още 14 о-ва от Марианските острови.

6 април 1682 г. Експедицията на французина Рене дьо Ла Сал достига делтата на р. Мисисипи. За да я изследва по-добре той разделя групата на 3 отряда.

6 април 1722 г. Холандският мореплавател Якоб Рогевеен (Jakob Roggeveen) открива в Тихия океан, на 2700 км от чилийския бряг, самотен остров. И понеже това става в деня на големия християнски празник Възкресение Христово, му дава името Пасха. На източния бряг на острова холандците намират огромни каменни статуи, чийто произход остава загадка и до днес. Рогевеен е посрещнат много дружелюбно от местното население, но а да внуши на туземците респект и да ги накара да запомнят смъртоносния ефект на огнестрелното оръжие, заповядва на своите 150 моряци да дадат залп срещу насъбралата се на брега тълпа. Ужасени, посрещачите предават на холандците всичко, което притежават.

Каменните статуи на остров Пасха (Рапануи - Pascua, Rapa Nui)

6 април 1774 г. Експедицията на Кук достига до малък висок остров от групата на Маркизките острови открити от испанеца Менданя през 1595 г. Кук нарича острова Хуудс на името на моряка, който първи го вижда.

6 април 1852 г. Английският мореплавател Уилям Кенеди (William Kennedy) открива в Канадския архипелаг неизвестен проток, който нарича Бело (на името на младия военен моряк Жозеф Рене Бело, който го придружава в това плаване). Макар и неголямо, това откритие е твърде важно, защото протокът Бело се оказва звено от веригата протоци, които осигуряват достъпа до Северозападния морски път.

6 април 1902 г. Английският пътнически параход Camorta бил застигнат в Бенгалския залив от циклон и потънал близо до Рангун. От 739 човека, намиращи се на борда на кораба, 655 загинали.

6 април 1909 г. Американският изследовател Робърт Пири (Robert Peary) пръв достига Северния полюс. Пири е придружен от 5 човека - 4 ескимоси и 1 метис. На полюса той престоява 30 часа. Той установява, че Арктика е оградена с океан и развенчава мита, че има земя около Северния полюс. Пири записва в дневника си  "След 23 години борба и разочарования накрая аз вдигнах флага на своята страна на оста на Земята!" Адмирал Пири проучва северните части на Гренландия в 5 пътешествия между 1891 и 1901 г. Той издава: "Близо до Северния полюс" (1906 г.), "На Северния полюс" (1910 г.) и други. На Пири е наречен проток в Канадския архипелаг и полуостров в Северна Гренландия.

Експедицията на Робърт Пири

6 април 1937 г. Умира проф. Атанас Тодоров Иширков, виден български географ, изследовател, радетел на морската идея в България. Роден е на 5 април 1868 г. в Ловеч. Основоположник е на българската университетска наука и на Географския институт в София. Той е между малцината български учени от началото на миналия век, които виждат в морето широко поле за просперитета на българската нация. През 1914 г. пише политико-географските си „чертици” „България и Бяло море”, които дават синтезиран образ на морската идея и са предвестник на създаването на БНМС. Затова съвсем справедливо в паметната статия, която сп. „Морски сговор”публикува по повод на неговата кончина, е казано:”Науката загуби един незаменим работник, морската идея – един голям вдъхновител, България – един истински родолюбец.”

Атанас Иширков

5 април 1536 г. От испанската колония Санта Марта, на брега на Венесуела, потегля експедицията начело с конквистадора Гонсало де Кесада. Целта естествено е Елдорадо. В нея участват над 600 пехотинци и 70 конника.  

5 април 1764 г. Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил (Louis Antoine de Bougainville) обявил необитаемите дотогава Малвинско о-ви (дн. Фолклендски) за френско владение. След завръщането си във Франция той започнал да набира желаещи да се заселят там и успял да изпрати около 150 души. През 1765 г. обаче английският мореплавател Джон Байрон превзел островите и изселил френските колонисти. Англичаните започнали да населват новото си владение през 1768 г.

5 април 1830 г. Датската експедиция начело с Вилхелм Гро напуска източното крайбрежие на Гренландия, където презимувала и се отправя на юг като проучва цялото крайбрежие.

5 април 1868 г. В Ловеч се ражда Анастас Иширков, основател на географската наука в България. Възпитаник е на Висшето училище в София (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). Специализира в Германия. Много от трудовете си посвещава на българското Черноморие. Автор е на "Нашата черноморска граница" (1902 г.), "Град Варна" (1904 г.), "Гебедженското езеро" (1906 г.), "Няколко бележки върху климата на град Бургас" (1907 г.) и др. Един от първите у нас е, които издигат глас за повече грижа и внимание към българското море. През 1914 г. издава политико-географските си "чертици" "България и Бяло море", в които очертава значението на беломорския бряг, придобит за страната ни след Букурещкия мир (1913 г.). Според съвременниците му това е първото семе на морската идея, която след пет години намира конкретен израз в учредяването на Българския народен морски сговор. В статията си "Варна и Бургас" (1928 г.), както и в редица други свои трудове изразява непоколебимата си вяра в бъдещето на нашите черноморски градове, в ролята на морето като двигател на тяхното развитие. 

Анастас Иширков

5 април 1969 г. Английската полярна експедиция , водена от Уолтър Хърбърт, достига до Северния полюс с шейни, теглени от кучета. Хърбърт и неговите спътници Алън Джил, Кенет Хеджес и Рой Кйорнер се отправят към о. Шпицберген и стават първите хора, достигнали до него през полюса по леда.

5 април 1978 г. Започва строежът на хидрокомплекса Никопол -Турну Мъгуреле.

4 април 1500 г. Португалският мореплавател Педро Кабрал открива Бразилия. На плаване Кабрал тръгва след завръщането на В. да Гама, когато е изпратен от испанския крал Мануел I в Индия с търговска цел. По време на плаванията открива крайбрежието на Бразилия, което приема за остров - нарича го Ил да Вера Санта Круш.

4 април 1581 г. Франсис Дрейк завършва своето околосветско пътешествие, с което става първият англичанин, обиколил света. Отличен е с рицарско звание. Назначен за вицеадмирал. Франсис Дрейк пиратства край бреговете на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 г., 1585-1586 г.). Пиратските действия са оценени от английската кралица Елизабет I (която се опитва да се намеси в битката за океаните и да прекъсне испано-португалския приоритет при завладяването и усвояването на новооткритите земи), като възможност да бъдат разстроени испанските комуникации. През 1572 г. тя възлага на Дрейк тази задача. Пет години по-късно той преминава през Магелановия проток в Тихия океан и ограбва множество испански градове по западното крайбрежие на Южна Америка. Впоследствие се опитва да открие североизточен път към Атлантика и достига до днешен Ванкувър (Канада). Там се отказва и е принуден да извърши второто след Магелан околосветско плаване. По пътя си минава през Филипините и Островите на подправките (Молукските острови), където сключва изгодни договори за износ на подправки и след тригодишно пътуване триумфиращо се завръща в родината си. През 1585 г. Дрейк отново се отправя към Средна Америка и опустошава крайбрежието при залива Маракайбо, Флорида и о. Испаньола (Хаити). Той ограбва личното съкровище на Филип II, който е почти разорен. През 1588 г. Дрейк командва английския флот при разгрома на испанската "Непобедима армада". На негово име е наречен проток (проток Дрейк – прочут с бурите си).

4 април 1805 г. В Русия бил създаден Адмиралтейският департамент – изпълнителен орган на морското управление. Той ръководел учебните заведения, морските библиотеки и музеи, подготовката на отправящите се в далечни плавания кораби, издаването на научни съчинения на морска тематика и др. Към Адмиралтейския департамент (до 1812 г.) били още корабостроителните и кораборемнтни заводи, снабдяването на флота. През 1827 г. на негово място били създадени Хидрографско управление и Морски научен комитет.

подводница TCG "Dumlupinar"

3 април 1513 г. Конквистадорът Хуан Понсе де Леон (Juan Ponce de Leon) се опитва да продължи плаването си край Флорида, но поради студено насрещно течение тръгва на юг. Между Флорида и Бахамите попада на ново силно течение. Когато по-късно е проучен целия Мексикански залив е установено, че това течение е много "променливо". От испанците то е наречено Течението на залива, а от останалите - Гълфстрийм.

3 април 1696 г. Във Воронеж, по заповед на Петър І, са спуснати на вода 2 линейни кораба, 23 галери, 4 брандера и др. съдове. По този начин започва изграждането на съвременния флот на Русия и борбата й за излаз на Балтийско море.

Петър І

3 април 1798 г. Роден е Чарлс Уилкс (Charles Wilkes) - американски изследовател на Океания и Антарктида. Той ръководи комплексна експедиция, която изследва и описва около 260 острова на Полинезия (1838-1842 г.). Изследвал островите Туамоту, Фиджи, Самоа, Тонга, Хаваите, Нова Зеландия и др. През 1840 г. предприел пътешествие в Антарктида, юза да търси южния магните полюс. Открил част от крайбрежието на Източна Антарктида, наречено по-късно на негово име – Земя Уилкс. Починал на 8 февруари 1877 г. във Вашингтон.

Чарлз Уилкс

3 април 1862 г. В Ейлсбъри, Великобритания, умира Джеймс Кларк Рос (James Clark Ross). Виден английски полярен изследовател, военен моряк, племенник на друг голям английски полярник – Джон Рос. В периода 1818 – 1827 г. участва в арктически експедиции на Уилям Пари за намиране на Северозападния морски път. Заедно с чичо си организира две експедиции в периода 1829 – 1833 г. и открива Северния магнитен полюс. От 1839 до 1843 г. осъществява три плавания до Антарктида. Открива море, което днес носи неговото име, а също така Ледената бариера Рос, Земя Виктория и др. Придвижва се към Южния полюс повече от всички свои предшественици, обаче погрешно смята, че пред него има архипелаг, а не континент.

Джеймс Кларк Рос

3 април 1914 г. Край Одеса, по време на операция на турския флот, се взривява на мина и потъва турският крайцер "Меджидие". В последствие той е вдигнат от руснаците и преименуван на "Прут", но така и не влиза в строя.

крайцер "Medjidieh"

3 април 1942 г. Адмирал Честър Нимиц (Chester W. Nimitz) е назначен за главнокомадващ америнаския флот в Тихия океан.

3 април 1984 г. В пролива Скагерак датският траулер Anne Catrine се занимавал с обичайната си дейност – ловял селда. Неочаквано тралът загребал нещо много голямо, а малко по-късно корпусът се разтърсил от силен удар. Траулерът се накренил и потънал. Загинали трима рибари. По-късно се изяснило, че с траулера се е сблъскала чилийската подводница S 20 „Simpson”. Тя избягала от мястото на сблъсъка, без да изплава на повърхността на морето.
Субмарината била построена в корабостроителницата „HDW” в Кил и провеждала в момента ходови изпитания. На борда й се намирали шестима чилийски военни моряци, а подводницата била управлявана не от военен моряк, а от работника на корабостроителницата Холгер Беридон. Защо това е било така, няма понятно обяснение, тъй като и до ден днешен ФРГ отказва да предаде вахтения журнал на кораба на компетентните органи.
След около месец, на 7 май, S 20 била предадена на Чили и отплавала към дома. Историята се разтворила във времето. И до днес чилийският подводен флот има на сметката си само споменатия потопен траулер.
 

2 – 8 април 1513 г. Испанска експедиция под ръководството на Хуан Понсе де Леон (Juan Ponce de Leon) приближила голяма земя, която нарекли Флорида (цъфтяща), тъй като бреговете й били покрити с пищна растителност, а откриването й съвпадало с празника Пасхуа Флора (Цветница). След това между Флорида и Бахамските острови испанците попаднали на мощна „морска” река, наречена от тях Течението на залива. Кормчията на експедицията Антон Аламинос, който пръв проучил течението, определил, че то води до бреговете на Европа, и предложил да се използва при завръщането на корабите от Западна Индия в Европа. По-късно това силно топло течение било наречено с името, с което е известно днес – Гълфстрийм.

2 април 1801 г. В морската битка при Копенхаген адмирал Хорейшо Нелсън игнорирал заповедите на своя началник лорд Хю Паркър и с 12 линейни кораба атакувал отбраната на датчаните. 6 от корабите му заседнали в плитчини и само шансът и нерешителността на датчаните да атакуват спасили героя на Англия от позорно поражение. Все пак Нелсън успял да представи авантюрата си като голяма победа. Това довело до отзоваването на адмирал Паркър в Лондон, а командването на флота било поверено на Нелсън.

Хорейшо Нелсън

2 април 1888 г. Умира Николай Николаевич Миклухо-Маклай, руски учен, етнограф и пътешественик. Възпитаник е на Петербургския университет и на университетите в Хайделберг, Лайпциг и Йена. Първото си научно пътешествие осъществява още на 20-годишна възраст - на Канарските острови и в Мароко. След това изучава крайбрежието на Червено море, Малайския архипелаг и Океания. Води продължителни антропологически наблюдения над коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и островите в Тихия океан. Няколко години посвещава на Нова Гвинея и местното население - папуаси. Посещава Филипините, Индонезия, много от островите на Микронезия и Меланезия. През 1878 - 1882 г. живее в Австралия. Основава биологическата станция близо до Сидни. Разработва проект за независима папуаска държава. Отстоява идеята за взаимното родство на човешките раси.

Николай Николаевич Миклухо-Маклай

2 април 1908 г. Британският разрушител "Tiger" по време на нощни маневри на Спидхедския рейд е разрязан наполовина от броненосния крайцер “Bervick”. От екипажа му се спасяват едва 13 човека.

крайцер „Berwick”

2 април 1911 г. Английският параход Koombuna се разбил в скали. Загинали около 200 души.

2 април 1912 г. Успешно са проведени първите изпитания на новия презокеански лайнер “Титаник”, които затвърждават неговата слава за непотопяем. Титаник е най-големият пътнически кораб от началото на 20 век, построен във Великобритания през 1911 г. По време на първото си и единствено плаване от гр. Саутхамптън, Великобритания, за Ню Йорк лайнерът се сблъсква с айсберг и потъва на 14 април 1912 г. Загиват 1400-1500 души (общата численост на борда е 2200 души). Гибелта на "Титаник" е една от най-големите морски катастрофи на 20 век. През 1985 г. съвместна американско-френска експедиция намира останките на потъналия кораб на около 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд в Атлантическия океан. 

2 април 1941 г. Шест Ju-88 от LG1 северно от остров Гавдос атакуват конвоя ASF22. Четири бомби попадат в гръцкия транспорт "Конлоурос Ксерос" ("Konlouros Xeros") 4914 брт и английския кораб "Хоумфилд" ("Homefield") 5324 брт. Двата екипажа изоставят своите кораби. От австралийския разрушител "Вояджер" ("Voyager") на борда на "Хоумфилда" е прехвърлена аварийна група, но тя не успява да се справи с пораженията. В резултат "Хоумфилд" е торпилиран от разрушителя "Нубиан" ("Nubian"), а гръцкия транспорт е потопен с дълбочинни бомби и артилерийски огън.

2 април 1943 г. Германската подводница U-129 торпилирала и потопила на 500 мили югоизточно от Бермудските острови английския транспортен кораб Melbourne Star. От 117 човека, намиращи се на борда на кораба, се спасили едва четирима. Тяхната лодка била намерена след 39 дена от самолет „Каталина”.

2 април 1982 г. Аржентина нахлува на Фолклендските острови. Този период е известен като Фолклендската криза. Опити за мирно решение на конфликта чрез преговори правят министърът на външните работи на Съединените щати Александър Хейг, генералният секретар на ООН и правителството на Перу. Те се провалят, тъй като аржентинската хунта начело с президента генерал Галтиери отказва да изтегли войските си от островите. Правителството на Маргарет Тачър в Лондон настоява за запазването на британския суверенитет над островите. Около тридесет бойни кораба, помощни плавателни съдове и военновъздушни сили и 6000 войници преодоляват 13 000 км от Англия до южната част на Атлантическия океан, за да възвърнат островите със сила. Колонията острови Крал Джордж е възвърната сравнително лесно на 25 април. Въздушните нападения и корабният артилерийски обстрел над Източен Фолкленд започват на 1 май и са последвани от десант в Западен Фолкленд на 14 май. Седмица по-късно войници са стоварени и на брега при Сан Карлос, Фолкленд Саунд, за да обхванат от две страни аржентинските сили в град Стенли. Последното сражение за пристанищния град Стенли се води на 13 юни. Аржентинските войски се предават на следващата вечер. Близо хиляда британски и аржентински военнослужещи са убити по време на този конфликт, като 368 аржентински моряци умират на борда на крайцера „Генерал Белграно", торпилиран от британска подводница на 2 май. Великобритания губи над 50 войници и моряци при въздушно нападение над самолетоносачи южно от Блъф Коув на 8 юни. Военните действия доказват уязвимостта на бойните кораби от авиацията. Кралският военноморски флот губи два разрушителя и две фрегати, а ракета въздух-земя потопява нает товарен кораб край бреговете на Сан Карлос на 25 май. Непосредственият политически резултат от победата на Великобритания в конфликта е свалянето на президента Галтиери в Аржентина.

2 април 2002 г. Варненската корабостроителница е закупена за 35 500 000 лв. от Българския морски флот.
 

1 aприл 1873 г. Поради навигационна грешка английският лайнер Atlantic, собственост на компанията White Star Line, загива на скали при крайбрежието на Нова Скотия. Броят на жертвите е 562 човека, сред тях много жени и деца. Спасили се само 350 човека и между тях било само едно дете.

лайнер "Atlantic"

крушението на "Atlantic"

Джон Хидли (в ляво), единственото спасено дете, и неговия спасител Уилям Ансайнт (в дясно)

1 април 1882 г. Английският пощенско-пътнически параход Доуро, пътувайки от Бразилия след престой в Лисабон, поема към Саутхемптън. На борда му се намирали 135 човека пътници и екипаж. Късно вечерта, когато корабът се намира на траверс на н. Финистер на пълен ход го удря испанският параход Учичас Бат, който извършва рейс от Ла Коруня за Хавана. Не изминава и половин час, когато и двата съда лягат на дъното. Болшинството от хората намират спасение в седемте спуснати лодки, които са вдигнати от дошлия на помощ испански параход Идалго. Той спасява 112 човека от "Доуро" и 32 от "Учичас Бат". На първия от тях загиват 23-а, а на втория - 36 човека.

1 април 1890 г. Влязъл в действие ледоразбивачът Murtaja - най-мощният и най-бърз плавателен съд от този тип в Европа по онова време. Бил построен в корабостроителницата в Стокхолм, имал мощност 1790 к.с. и развивал скорост 12,5 възла.

ледоразбивач "Murtaja"

1 април 1895 г. Започнало строителството на новото бургаско пристанище. В началото бил издигнат вълноломът, който да пази пристанищния басейн от вятъра и морското вълнение, след което строителите пристъпили към удълбочаването на акваторията. То било съпроводено от много трудности поради твърдата почва на морското дъно.

1 април 1901 г. Турският параход Aslana се разбива на подводни камъни в Червено море. Загиват 180 човека. 

1 април 1916 г. Датският учен и изследовател Кнуд Йохан Виктор Расмусен (Knud Johan Victor Rasmussen) започнал своята втора полярна експедиция. С парахода „Ханс Егеде” той се отправил към о. Гренландия, картирал залива Мелвил и изследвал фиордите по северното му крайбрежие. 

Кнуд Йохан Виктор Расмусен

1 април 1946 г. Земетресение на дъното на Алеутската падина предизвиква сеизмични вълни (цунами с височина 10 м), което унищожило фара на нос Скоч (14 м височина над морското равнище) на о. Юнимак при най-южния бряг на Аляска. Само пет часа по-късно подводният трус достигнал до Хаваите (отстоящи на 3500 км).

1 април 1950 г. Създаден е Българският корабен регистър.

1 април 1958 г. Умира контраадмирал Сава Иванов (Савичката), изтъкнат деец на българския военноморски флот и на морската наука. Роден е във Велико Търново на 3 ноември 1891 г. Възпитаник е на Морския кадетски корпус в Петербург. Бил е началник на водосамолетната станция във Варна, на Морското машинно училище и Дунавската речна полицейска служба, на Черноморския военен флот, правителствен делегат в УС на БТПД. Автор е на редица книги и правилници за дейността на флота и на първата българска библиография на Черно море и крайбрежията му. Продължително време е оглавявал сп. "Морски сговор", орган на Българския народен морски сговор.

контрадмирал Сава Иванов